Липсата на бащина обич

Здравейте! С бащата на децата сме разделени. Имаме син и дъщеря. Още преди да се разделим, баща им имаше симпатии главно към дъщеря ни. Съвсем открито и пред него, заявяваше,че не обича сина ни. Обръщаше повече внимание на дъщеря ни, говореше само с нея, след раздялата също търси основно нея.

Тя доста трудно преживя липсата му, но се справя. Това,което ме тревожи, обаче е синът ни. Вероятно тази липса на бащина обич ще се отрази в някакъв етап от живота му. Цялото това нещо е правило впечатление на много хора. Мога ли да направя нещо за сина си, за да не се отрази това в социалния му живот и личните му взаимоотношения един ден, когато порасне? Мъжка фигура да присъства в живота му? Психолог? Спорт? Къде е разковничето? Именно това смятам беше проблемът на бившия ми мъж. Липсата на бащина обич и грижа. И това повлия доста и доведе до крах на семейството ни.

Отговор на психотерапевта

Тревогата за сина ви е основателна, но дъщеря ви е не по-малко засегната от нездравата демонстрация на предпочитание към нея от страна на бащата. Факт е, че родителите не обичат еднакво децата си, но в благоприятния случай децата се обичат по различен начин, а не в различна степен. Децата имат силно чувство за справедливост и знаят кога получават нещо незаслужено. Дъщеря ви знае, че с нищо не е по-добра от брат си (в смисъла на човешко същество) и че незаслужено получава повече любов от него. (Не че родителската обич трябва да се заслужи, разбира се.) Това поставя момичето в огромен вътрешен конфликт, защото любовта на баща й същевременно значи много и тя би искала да има колкото се може повече от нея. Много вероятно е тази ситуация да предизвиква силно чувство на вина у дъщеря ви – вина, която сега е невидима, но по-късно може да започне да се проявява като себеощетяващо поведение.

Допускате, че мъжът ви вероятно повтаря модел от собственото си лишено от бащина обич детство. Това наблюдение е подходящ повод да повдигнете директно въпроса пред него. Трябва да може да разбере, че причинява страдание на децата си. Трябва да може да се замисли за това и да пожелае да направи усилие да промени отношението си. Тъй като зад това поведение стоят доста сложни психологически механизми, може би ще е необходимо да се консултира със специалист. Ако той си дава сметка за собствените си лишения, може би ще се отнесе с разбиране към вашите притеснения. Ако не, ще се наложи да го предупредите, че ще вземете мерки (каквито законът позволява) да не допуснете да наранява по този начин децата.

В тази ситуация вашата решителност да спрете този патологичен модел на отнасяне към децата би била най-добрата превенция за емоционалното им здраве. Това е вашето засвидетелстване на обич и грижа към тях. Никакви други заместители на липсващия баща не биха спасили самочувствието на момчето ви. Защота бащата е институция в ума (която можете да персонифицирате и самата вие), а не просто каква да е фигура с мъжки полови белези.