
В света на психотерапията изборът днес е стъписващ. От лабораторно разработени методи за решаване на конкретен проблем, до екзотични практики, разчитащи на вярата в магичното и трансцендентното. Всички те обещават промяна, често бърза, „доказана“ и “трансформираща”. И някъде сред този шум кротко наднича психоанализата – леко прашна на пръв поглед, с репутация на бавна, скъпа и прекалено философска. Добрата стара психоанализа, която буди или ирония, или носталгична усмивка. Но какво всъщност означава „стара“ – и как тя, въпреки неумолимостта на времето, продължава да е жива?
цялата публикация >>


