Една от най-важните идеи на съвременната психоанализа и невронаука е, че терапевтичната промяна не зависи от това да си спомним какво се е случило в детството ни или да се учим от онова, което се казва по време на терапията.
Всъщност голяма част от промяната настъпва неявно (имплицитно) – чрез взаимоотношението с терапевта. Преди човек да може да разкаже нова история за себе си, той започва да преживява по различен начин себе си и другите.
Това е убедително илюстрирано от случай на психоаналитичен пациент с тежка амнезия вследствие на мозъчно увреждане.* В резултат на увредата 38-годишният пациент не можел да създава нови автобиографични спомени – паметта му за случващото се около него се изтривала в рамките на 30 секунди. След всяка терапевтична сесия забравял, че изобщо е бил на нея. Не помнел разговорите, интерпретациите или обсъжданите преживявания.
И въпреки това, след две години психоаналитична терапия той станал по-малко тревожен, по-рядко изпадал в бурни емоционални изблици, по-добре разпознавал собствените си чувства, понасял по-лесно фрустрацията и изградил по-добри отношения с околните.
Кое прави възможно това?
Фактът, че мозъкът учи по различни начини. Освен съзнателната памет съществуват и имплицитни форми на учене – тези, чрез които изграждаме доверие, усещане за безопасност, очаквания към другите хора и начини за регулиране на емоциите.
Пациентът не помнел предишните сесии, но започнал да очаква срещите с терапевта, да му се доверява, да бъде по-малко подозрителен и по-малко отбранителен. Именно това е същината на терапевтичната промяна – не просто ново знание, а нов начин на преживяване. Промяната се случва имплицитно във връзката, преди да имаме разказ за нея.
Това ни казва, че психичната травма не е просто спомен от миналото. Не е разказ, съхраняван в паметта. А е начин, по който мозъкът предвижда настоящето и бъдещето. Затова и психотерапията не е само разговор. Тя е процес, в който постепенно се променят най-дълбоките ни очаквания за това какво ще се случи, когато се срещнем с друг човек. А именно тези очаквания често са формирани от ранните ни житейски преживявания и травми.
* Източници:
Moore PA, Salas CE, Dockree S and Turnbull OH (2017) Observations on Working Psychoanalytically with a Profoundly Amnesic Patient. Front. Psychol. 8:1418. doi: 10.3389/fpsyg.2017.01418
Moore PA and Turnbull OH (2022) Like a rolling stone: Psychotherapy without (episodic) memory. Front. Psychiatry 13:958194. doi: 10.3389/fpsyt.2022.958194
За автора: Полина Юлиева е психолог, магистър по клинична социална работа и психоаналитичен психотерапевт