Най-важното откритие на психоанализата е, че имаме несъзнаван психичен живот. Революционна за времето си идея, днес едва ли има терапевтична школа, която да я поставя под съмнение. Каква обаче е природата на нашето несъзнавано, продължава да бъде обект на сериозни спорове.
Една концепция с голяма практическа стойност е разбирането на несъзнавания психичен живот като “неформулиран опит” – аморфен и недефиниран психичен материал, който при подходящи условия може да стане артикулиран и осмислен. Неформулираният опит е потенциален смисъл (смисъл, който още не е създаден) и от тази гледна точка е нещо различно от несъзнаваните фантазии, които според класическите теории на Фройд и Мелани Клайн са конкретни съдържания, населяващи несъзнаваното, с напълно формирани значения.
Смислите, които изникват от неформулирания опит, се катализират от междуличностната връзка, в която се появяват. Пациентът и терапевтът са в буквалния смисъл “партньори в мисълта”, защото междуличностното или релационното поле, което създават помежду си – до голяма степен несъзнателно – и промените, които се случват в това поле, са неотменно свързани с тяхното съвместно преживяване. И това се отнася не само за преживяванията на пациента и терапевта един за друг и за връзката помежду им, но и за всичко, което чувстват, мислят и възприемат в присъствието на другия – а понякога и извън това непосредствено присъствие. С други думи, съдържанието на терапевтичната сесия, независимо дали изрично се отнася до аналитичната връзка или не, е плод на клиничния процес, съзнателен и несъзнателен.
Но това не е цялата история… Клиничният процес също на свой ред е резултат от съдържанието (интеракциите) в сесията. Т.е. разказите, които създаваме заедно в аналитичната работа са непланиран израз на случващото се помежду ни.
Из “Partners in Thought”, Donnel B. Stern
За автора: Полина Юлиева е психолог, магистър по клинична социална работа и психоаналитичен психотерапевт