Пет неща, които можете да очаквате, когато започнете терапия

Когато започваме психотерапия, често не си даваме сметка, че тя ще предизвика промяна не само във вътрешния ни свят, но ще засегне и външното ни обкръжение, включително приятелския ни кръг, работата и взаимоотношенията ни с околните. Няма сигурен начин да се подготвим за промяната, която ни очаква, защото всяко терапевтично пътешествие е различно и индивидуално. Но все пак има неща, които с голяма доза вероятност можем да очакваме, когато предприемаме тази стъпка. Ето пет от тях:

1. Вероятно ще започнете да виждате повече и по-нюансирано, отколкото сте свикнали.

Когато сте в терапия, обикновено посвещавате час или два всяка седмица, за да говорите за себе си, за вашите притеснения и страхове. Това отваря пространство да навлезете по-дълбоко в своята житейска история и да откриете какво ви е оформило като човека, който сте днес. Ако терапевтът ви съумее да създаде добра връзка с вас, тя вероятно ще прерасне в дългосрочно терапевтично взаимоотношение. А колкото по-дълго посещавате терапия, толкова повече възможност имате да упражнявате умението си “да виждате отвъд очевидното” – нещо което ще ви е от полза и след като терапията приключи.

2. Вероятно ще забележите, че се отдавате на мислите си по-често отпреди.

След започване на терапия е обичайно да станете по рефлективен по отношение на живота си и всичко което ви заобикаля. Комуникацията с професионалист, който ви слуша и отправя отворени въпроси, е много вероятно да запали любопитството ви към самия вас. В резултат ще започнете да мислите повече за разговорите, които водите, за изборите, които правите и за взаимоотношенията, които поддържате с другите. Веднъж активирали вашия “мислещ ум”, не се изненадвайте, че се унасяте в размисли по-често от преди.

3. Хората около вас може да не са доволни от новата версия на вас самите.

Нещо, което много хора не очакват, когато започват терапия, е колко много се променят отношенията им с другите хора. Прекарали сме голяма част от живота си да се напасваме в определени отношенчески (най-често семейни) “пъзели” с начина си на поведение, мислене и чувстване. Но когато човек започне терапия, всички тези мисловни и поведенчески модели биват поставени под въпрос. Вие израствате и се променяте. Несъмнено това ще се отрази и на начина по който пасвате (или преставате да пасвате) в обичайните ви отношенчески матрици. Това на свой ред ще накара околните или да се адаптират към “новия вас”, или да се противопоставят на вашата промяна. Макар да изглежда обезкуражаващо, важно е да бъдете търпеливи към начина, по който другите хора се адаптират към промяната във вас. Запомнете обаче, че тяхната адаптация не е ваша отговорност. Макар че несъмнено имате роля в този процес, в голяма степен реакцията на околните ще зависи от техния собствен опит, емоционална зрялост и интелигентност.

4. Вероятно ще започнете да забелязвате вредните и “токсични” поведенчески модели по-лесно отпреди.

Не е новост, че начинът, по който човек се отнася с другите хора, се дължи до голяма степен на усвоените семейни модели, с които е отраснал – някои от които здравословни, други не съвсем. Когато тръгнете на терапия, е много вероятно да започнете да разпознавате нездравословните или токсични модели от вашия наследствен или личен житейски опит. Когато успеете да ги назовете, вече е във ваша власт да направите активна промяна и, в идеалния случай, да ги трансформирате до по-здравословни отношения, които да бъдат пренесени и в следващите поколения.

5. Много вероятно е да започнете да имате повече въпроси, отколкото отговори.

Когато изследвате историята си и се опитвате да разберете какво ви е оформило като човека, който сте днес, вероятно ще установите, че имате повече въпроси, отколкото отговори. Някои хипотези за вашето формиране може би никога няма да получат пълно потвърждение. Това, което е ценно, е самото изследване – “търсенето е това, което лекува”. Важно е да помните, че може да ви отнеме по-дълго време да намерите отговорите на някои въпроси и че това е напълно в реда на нещата. Терапията често е труден и неравномерен процес, но самият факт, че сте предприели тази стъпка, вече означава, че сте поели отговорност за себе си. Направили сте първата крачка по пътя към един по-устойчив, по-осъзнат и по-щастлив аз.

По материали от: Psychology Today