Когато започваме психотерапия, често не си даваме сметка, че тя ще предизвика промяна не само във вътрешния ни свят, но ще засегне и външното ни обкръжение, включително приятелския ни кръг, работата и взаимоотношенията ни с околните. Няма сигурен начин да се подготвим за промяната, която ни очаква, защото всяко терапевтично пътешествие е различно и индивидуално. Но все пак има неща, които с голяма доза вероятност можем да очакваме, когато предприемаме тази стъпка. Ето пет от тях:
1. Вероятно ще започнете да виждате повече и по-нюансирано, отколкото сте свикнали.
Когато сте в терапия, обикновено посвещавате час или два всяка седмица, за да говорите за себе си, за вашите притеснения и страхове. Това отваря пространство да навлезете по-дълбоко в своята житейска история и да откриете какво ви е оформило като човека, който сте днес. Ако терапевтът ви съумее да създаде добра връзка с вас, тя вероятно ще прерасне в дългосрочно терапевтично взаимоотношение. А колкото по-дълго посещавате терапия, толкова повече възможност имате да упражнявате умението си “да виждате отвъд очевидното” – нещо което ще ви е от полза и след като терапията приключи.
2. Вероятно ще забележите, че се отдавате на мислите си по-често отпреди.
След започване на терапия е обичайно да станете по рефлективен по отношение на живота си и всичко което ви заобикаля. Комуникацията с професионалист, който ви слуша и отправя отворени въпроси, е много вероятно да запали любопитството ви към самия вас. В резултат ще започнете да мислите повече за разговорите, които водите, за изборите, които правите и за взаимоотношенията, които поддържате с другите. Веднъж активирали вашия “мислещ ум”, не се изненадвайте, че се унасяте в размисли по-често от преди.
3. Хората около вас може да не са доволни от новата версия на вас самите.
Нещо, което много хора не очакват, когато започват терапия, е колко много се променят отношенията им с другите хора. Прекарали сме голяма част от живота си да се напасваме в определени отношенчески (най-често семейни) “пъзели” с начина си на поведение, мислене и чувстване. Но когато човек започне терапия, всички тези мисловни и поведенчески модели биват поставени под въпрос. Вие израствате и се променяте. Несъмнено това ще се отрази и на начина по който пасвате (или преставате да пасвате) в обичайните ви отношенчески матрици. Това на свой ред ще накара околните или да се адаптират към “новия вас”, или да се противопоставят на вашата промяна. Макар да изглежда обезкуражаващо, важно е да бъдете търпеливи към начина, по който другите хора се адаптират към промяната във вас. Запомнете обаче, че тяхната адаптация не е ваша отговорност. Макар че несъмнено имате роля в този процес, в голяма степен реакцията на околните ще зависи от техния собствен опит, емоционална зрялост и интелигентност.
4. Вероятно ще започнете да забелязвате вредните и “токсични” поведенчески модели по-лесно отпреди.
Не е новост, че начинът, по който човек се отнася с другите хора, се дължи до голяма степен на усвоените семейни модели, с които е отраснал – някои от които здравословни, други не съвсем. Когато тръгнете на терапия, е много вероятно да започнете да разпознавате нездравословните или токсични модели от вашия наследствен или личен житейски опит. Когато успеете да ги назовете, вече е във ваша власт да направите активна промяна и, в идеалния случай, да ги трансформирате до по-здравословни отношения, които да бъдат пренесени и в следващите поколения.
5. Много вероятно е да започнете да имате повече въпроси, отколкото отговори.
Когато изследвате историята си и се опитвате да разберете какво ви е оформило като човека, който сте днес, вероятно ще установите, че имате повече въпроси, отколкото отговори. Някои хипотези за вашето формиране може би никога няма да получат пълно потвърждение. Това, което е ценно, е самото изследване – “търсенето е това, което лекува”. Важно е да помните, че може да ви отнеме по-дълго време да намерите отговорите на някои въпроси и че това е напълно в реда на нещата. Терапията често е труден и неравномерен процес, но самият факт, че сте предприели тази стъпка, вече означава, че сте поели отговорност за себе си. Направили сте първата крачка по пътя към един по-устойчив, по-осъзнат и по-щастлив аз.
По материали от: Psychology Today
За автора: Полина Юлиева е психолог, магистър по клинична социална работа и психоаналитичен психотерапевт