През една януарска нощ на 1968 г земетресение срива със земята сицилианското градче Джибелина. Години по-късно на 20 км от руините градът е построен наново и творци от цял свят са поканени да дадат своя принос за облика на новата Джибелина. Мнозина се отзовават, но един от тях – италианският художник Алберто Бури отказва с думите, че ако може да направи нещо за Джибелина, то би било само върху руините на стария град. И така се ражда една уникална ландшафтна творба, заемаща близо 90 хил. кв. метра, която спазва градоустройствената схема на унищожения град – улеите очертават неговите улици. Гигантският бетонен лабиринт “погребва” останките от града и от травмата се ражда творба.
Този проект с доста дълга история (започва през 1985 и е завършен едва през 2015 по случай 100-годишнината от рождението на италианския творец) не само увековечава травмата – сякаш визуално запечатва във времето вибрациите на земята и пукнатините, които те оставят – но превръща травмата в естетическо произведение, което буквално е изградено от развалините, израства от тях. То инкорпорира в себе си руините, отдава им почит, запазва ги за вечността. Прави ги неизменна част от себе си. И това място става място на нова свобода. Cretto di Gibellina е един гигантски белег, неизличим белег. И като такъв той е символ както на травмата, така и на излекуването й. Така както целта на всяка терапия е да превърне кървящата рана в белег. “Да превърне призраците в предци”, се казва в част първа от книгата.
Виждаме как травмата не е заличена, а е втъкана в произведението. И ако пренесем това в човешки план, дали е възможно да изградим от себе си една напълно нова Джибелина? Хората често идват в терапевтичния кабинет с надеждата, че могат да започнат начисто, да изградят себе си отново. Не знам дали това е възможно. Но ако можем да втъчем историята си, травмите си, руините от миналото си в творбата, която всеки от нас е по същността си, така че тя да заживее като една естетическа цялост, като една генеративна цялост, способна да поражда живот, това можем да наречем една успешна терапия.
За белезите и за тяхната роля да съхраняват идентичността, както в личен, така и в колективен план, Полина Юлиева разговаря с Калина Йорданова по повод българската премиера на книгата ”Емоционално наследство”. В първата част на промоционалното събитие можете да чуете самата авторка на книгата, д-р Галит Атлас.
———————————————-
Полина Юлиева е психотерапевт, възпитаник на школата по релационна психоанализа към Института по психиатрия, психоанализа и психология William Alanson White, Ню Йорк. Член е на Международната асоциация по релационна психоанализа и психотерапия IARPP. Преводач и автор на блога Психология 4.0.
Калина Йорданова е клиничен психолог и доктор по психоанализа и антропология от UCL, Великобритания. От 2016 г. е част от „Лекари без граници“. Докторската ѝ дисертация изследва пренасянето на травматичния опит през поколенията в семействата на преживели войната в Босна и Херцеговина. Има публикации и върху военния конфликт в Сирия.