Въпроси за психотерапията
Психоаналитичната психотерапия е отворена, недирективна терапевтична практика с повече от 120-годишна традиция. От техническа гледна точка е адаптирана версия на класическата психоанализа, съобразена със съвременния ангажиран стил на живот и с най-новите разбирания за функционирането на човешката психика. Тя се базира върху централното психоаналитично убеждение, че всичко, което изразяваме с думи, поведение или симптоми, има смисъл – важен, но не винаги разбираем за околните и за самите нас.
Докато не разбираме себе си и другите, се чувстваме тревожни, в дисонанс с тялото си, неспособни да се впишем и принадлежим. Разбирането освобождава, приобщава, лекува, зарежда със смисъл. Психоаналитичната психотерапия се състои в периодични срещи за разговор с професионалист, специално обучен да слуша и разбира човека по начин (едновременно емпатичен и аналитичен), който позволява преформулиране и промяна на негативните преживявания за целите на личностното израстване и преодоляването на психичния дистрес.
- Ако всичко изглежда наред в живота ви, но има нещо, което сякаш е извън вашия контрол — например получавате панически атаки или детето ви проявява агресия в училище;
- Ако сте загубили цел и посока и нищо не ви носи радост и удоволствие;
- Ако често изпитвате тревожност, несигурност, вина, срам или усещане, че не сте на нивото на очакванията;
- Ако имате повтарящи се физически оплаквания или психосоматични симптоми, за които медицинската оценка не открива достатъчно обяснение;
- Ако отново и отново попадате в едни и същи ситуации, отношения или партньорски връзки, въпреки че разбирате, че те не са добри за вас;
- Ако чувствате, че пропилявате потенциала си или не успявате да придвижите напред важни за вас житейски проекти;
- Или ви измъчва нещо друго — дори да ви се струва маловажно, трудно за обяснение или „не достатъчно сериозно“, за да заслужава внимание.
За разлика от медиците, психотерапевтите избягват диагнозите, за да могат да видят и разберат човека в неговата уникалност и пълнота. Това е важно за успеха на терапевтичната работа. Формалната диагноза рядко казва нещо за комплексността на затрудненията и тяхната социо-културна обусловеност. И все пак, ако се разпознавате в някое от изброените страдания, аналитичната терапия може да направи много за вас (като самостоятелно или съпътстващо лечение).
Психоаналитичната работа може да бъде ценен начин за по-дълбоко разбиране на себе си, своите преживявания и отношенията с другите. Тя обаче не е подходяща за всяка ситуация и не може да замести медицинската или психиатричната помощ, когато тя е необходима. Затова е важно да бъде ясно в какви случаи друг вид професионална подкрепа трябва да бъде поставена на първо място. Психоаналитично студио не е подходящо място за работа като основна форма на помощ при:
- спешни и кризисни състояния
- остри психотични състояния
- клинична депресия или биполярно разстройство
- тежки зависимости
- състояния, свързани със значително изоставане в развитието
- състояния от аутистичния спектър
- дементни състояния и значимо когнитивно увреждане
- поведение, което представлява непосредствен риск за други хора
Tерапевтична сесия е 50 минути и протича под формата на разговор, който цели да отвори пространство за разбиране и преосмисляне на преживелищния ви опит, и по-конкретно на онези житейски практики и нагласи, които ви носят дискомфорт и страдание. От практически съображения тя не може да бъде продължена извън тази рамка и по тази причина е желателно е да идвате точно в уговорения час, за да се възползвате максимално от времето, предвидено за вас.
Първата среща ще ви струва колкото стандартен първичен преглед при специалист. Тъй като за момента тази услуга не се поема от здравната каса, когато е необходимо, таксата за следващите сесии подлежи на договаряне, така че терапията да не представлява финансово бреме за вас. Винаги можем да намерим решение, съобразено с вашата ситуация, дори да сте в сериозно затруднение.
В рамките на 50 минути ще поговорим за проблемите, които ви притесняват и с които искате да се справите. Ще се поинтересувам от настоящата ви житейска ситуация, отношенията с близките ви хора и нещата, които са важни за вас. Няма задължителни въпроси, можете да разкажете точно толкова, колкото желаете. Първата среща има опознавателна цел и терапевтичната намеса е минимална. Въпреки това ще придобиете усещане за терапевтичната ситуация, което ще ви помогне да решите дали искате да работим заедно.
В зависимост от проблема, с който идвате, вероятно ще усетите промяна в обичайното си себеусещане още след първите няколко срещи. Но за да има работата ни устойчив ефект, е необходимо време (от няколко месеца, до няколко години). Може би звучи демотивиращо, но хората, преминали през такъв опит, често го определят като изключително ценен в живота им. Това е терапевтична модалност с отворен край – можете да прекратите терапията по всяко време, както и да я възобновите по-късно, ако пожелаете.
Честотата на посещение е между един и три пъти седмично и зависи от вашите нужди, възможности и предпочитания. Тя се уточнява след първоначалното интервю и може да се променя в хода на терапията. Понякога хората изпитват безпокойство от увеличаване честотата на сесиите, защото се опасяват, че бързо ще изчерпят темите си и няма да има за какво да говорят. В действителност обаче се случва точно обратното: сгъстяването на срещите води до задълбочаване на терапевтичния разговор и до „прилив на материал“, който е ценен за обсъждане.
Да, освен ако не сте заявили минимум 48 часа предварително, че ви се налага да отсъствате.
Притесненията ви са разбираеми. Преди да се пристъпи към психотерапия, е важно да се изключат възможни органични причини за оплакванията ви. Ние насърчаваме това и е факт, че в повечето случаи пациентите идват по препоръка на лекуващия ги лекар, след като са преминали през обстойни медицински изследвания, изключващи физиологични нарушения. Обичайно психотерапевтите, които не са медицински лица, работят в тясно сътрудничество с психиатрична служба, когато се налага съпътстваща медикаментозна терапия или ако пациентът поиска допълнителна консултация.
Противоположно на очакванията ви обаче, в терапевтичната практика е прието функциите на психиатър и психотерапевт да не се смесват по отношение на един и същи пациент. Т.е. ако вашият лекуващ психиатър ви препоръчва психотерапия наред с медикаментозното лечение, е редно да ви насочи към независим колега-психотерапевт. Основанията за това са различни, но основното произтича от необходимостта да се избегне „авторитета на бялата престилка‟, който е противопоказен за пълноценната терапевтична работа. Отговорните колеги медици споделят и се съобразяват с това правило.
Вероятно от известно време активно търсите информация и сте изненадани колко много видове психотерапия има. Ако не сте насочени към конкретен специалист от доверен човек, това може да е много объркващо. Едва ли може да се даде еднозначен отговор, но обикновено хората пристъпват към психоаналитична терапия в следните случаи:
- Когато са любопитни към себе си като личност с индивидуални характеристики и не желаят да бъдат вмествани в предварително зададени категории;
- Когато са добре информирани за дългосрочните предимства на една задълбочена и недирективна терапевтична работа;
- След като са разрбали от личен опит, че бързите решения само временно маскират проблема до настъпване на следващия кризисен момент.
Спектърът от психологични страдания е много широк. В много случаи медикаменти изобщо не са необходими или са препоръчителни само за временно овладяване на остър психо-соматичен дискомфорт или за общо понижаване на тревожността, така че състоянието ви да позволи да пристъпите към психотерапия. Но в определени случаи лекарствата са задължителни. Това означава, че ако имате предписано медикаментозно лечение от психиатър, трябва стриктно да го спазвате. При диагностицирана психична болест психотерапията може много да помогне за съпътстващите емоционални проблеми, за справяне със социалните предизвикателства, свързани със заболяването, както и за поддържането му в ремисия, но не може пряко да въздейства на био-химично ниво за овладяване на тежки депресивни състояния, психотични епизоди или зависимост към вещества.
Ние се формираме като хора във взаимодействие с други човешки същества (най-близкото ни семейно обкръжение) и като възрастни носим в себе си както позитивния, така и неблагополучния опит от тези взаимоотношения. Нещо повече – този опит ни служи като филтър, през който приемаме и пречупваме всяка нова информация и всяко ново преживяване. В повечето случаи този филтър е невидим за нас – той действа, без да си даваме сметка за него и без да знаем, че може би изкривява картината ни за света. За да променим този филтър, първо трябва да го забележим, а за да го забележим ние, първо трябва да го забележи някой друг и да ни даде обратна връзка така, че да премине успешно през филтъра и да стигне до нас. Един текст трудно би могъл да направи това – необходимо е живо взаимодействие с друг човек – в най-добрия случай терапевтично.
В деликатното поле на човешките отношения са необходими експертиза и емпатия (може и в обратен ред). Но забележете – емпатията не е състрадание – тя е психотерапевтичен инструмент, чието овладяване е част от експертизата. Ще познаете, че нещо от тези две неща не достига, когато терапевтът започне да говори повече от вас, да проповядва, да ви наставлява, да ви дава съвети, да философства, да теоретизира, да използва термини, да ви дава домашно за четене, да ви държи отговорни за липсата на напредък, да иска от вас да сте мотивирани или да се държите по определен начин, да ви поставя диагнози или да посочва кои са проблемните ви места… Ако нещо от това е присъствало осезаемо в терапията ви, е добре да опитате отново – този път с професионалист.
Да, индивидуално с деца над 12 години. Но дори детето ви да е по-малко, не се колебайте да се обадите за консултация. При всички случаи, ще изслушам проблема ви и по преценка ще ви насоча към колега.
Да, възможно е да провеждаме сесиите онлайн по Viber, Google Meet или друга платформа по ваше предпочитание. Психотерапията онлайн е равностойна алтернатива на традиционния начин на работа, което се гарантира от спазването на терапевтичната рамка. И все пак, работата онлайн ограничава в някаква степен ценния поток от невербална информация, която иначе би достигнала до терапевта. Затова, когато е възможно, сесиите на живо са за предпочитане.
Обадете се, за да запазите час за онлайн среща.
Ако сте в материално затруднение, студенти или ученици, можете да се възползвате от Студентския терапевтичен център към НБУ, създаден от проф. Тома Томов, където срещу символична такса с вас ще работят специализанти под супервизия на опитни професионалисти. Свържете се за първоначално интервю чрез опциите за контакт на сайта или директно с центъра на телефон:
д-р Майя Младенова – 088 796 8507
Тук можете да намерите информация, интервюта и статии от водещи специалисти в сферата на психотерапията:
Разгледайте блога:
Ключови теми
Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина