Психотерапия и медиация на отношенията
Как семейната травма се предава през поколенията, как влияе върху живота ни и как да прогоним призраците от миналото? С д-р Галит Атлас разговаряме по тези теми от книгата й „Емоционално наследство“, чиято премиера в България се състоя наскоро.
цялата публикация >>През една януарска нощ на 1968 г земетресение срива със земята сицилианското градче Джибелина. Години по-късно на 20 км от руините градът е построен наново и творци от цял свят са поканени да дадат своя принос за облика на новата Джибелина. Мнозина се отзовават, но един от тях – италианският художник Алберто Бури отказва с думите, че ако може да направи нещо за Джибелина, то би било само върху руините на стария град. И така се ражда една уникална ландшафтна творба, заемаща близо 90 хил. кв. метра, която спазва градоустройствената схема на унищожения град – улеите очертават неговите улици. Гигантският бетонен лабиринт “погребва” останките от града и от травмата се ражда творба.
ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ >>„Емоционално наследство“ е за премълчаваните преживявания, които принадлежат не само на нас, но и на нашите родители, деди и прадеди, и за начините, по които тези преживявания влияят на живота ни. Именно тези тайни често ни пречат да разгърнем пълния си потенциал. Те въздействат на психическото и физическото ни здраве, създават пропаст между нашите желания и възможности и ни преследват като призраци. Тази книга хвърля светлина върху нишките, свързващи миналото, настоящето и бъдещето, и ни помага да си отговорим на въпроса „Как да продължим напред“.
ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ >>Как наследяваме неща, които не помним или не сме преживели лично? Какво ни причинява това, което носим у себе си, без да го съзнаваме? Можем ли всъщност да пазим тайни един от друг и какво предаваме на следващото поколение?
ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ >>
Заповядайте да си поговорим за тайните! За тайните, които крием от другите, но още повече за тайните, които крием от самите себе си!
Често мислим за хората, които се чувстват нещастни, блокирани и несвободни да живеят живота си така, както искат, че са разкъсвани от вътрешни конфликти. Но дали е така? И възможно ли е нашите емоционални несгоди да се дължат не на вътрешен конфликт, а на липса на такъв?
цялата публикация >>
“Никога не е твърде късно да станеш човека, който си можел да бъдеш.” – Джордж Елиът
Развитието – във всяка една възраст – зависи от способността ни да се занимаваме със смисъла на преживяванията си с въображение, смелост и дълбочина. Дори в залеза на живота ни максимата на Фройд, че “човек трябва да учи по нещо от всяко преживяване”, продължава да бъде валидна. В следващите страници ще проследим, включително и с пример от терапевтичната практика, сложната плетеница от фактори, вътрешни и външни, които влияят върху способността на човек да се развива и израства, или – в неблагоприятния случай – да се откаже от развитие, да блокира потенциала си, или да го насочи към цели, които са в разрез с интересите на личността му.
цялата публикация >>
На прага на 20-ти век психоанализата възниква като един от най-убедителните отговори на краха на традиционния обществен ред. “Бог е мъртъв – и сега какво?” Разпадът на колективните символни процеси, които винаги са зависели от стабилна и единна културна система от референции, стоварва върху нищо неподозиращия индивид плашещи отговорности и непосилни изисквания за креативност. Това ново бреме е психологическо следствие от лишаването на света от неговата магичност (подпомогнато от механистичните възгледи на Нютон, Декарт и Лок) и замяната на този изгубен свят с „желязната клетка“ на индустриализацията, социалната атомизация и функционалното разделение на живота в общностите. Свръхазът на Фройд е олицетворение на тази модернистка дилема.
цялата публикация >>
❝Ако първоначално една идея не изглежда абсурдна, в нея няма бъдеще.❞
Алберт Айнщайн
Всички ние ежедневно използваме защитни стратегии, за да се справим с тревожност, неприятни емоции и социални предизвикателства. Ориентираме се от житейския си опит и активираме най-ефективните според ситуацията. През повечето време правим това несъзнателно и с една най-важна цел — да съхраним самочувствието си и добрия образ за себе си.
Случвало ли ви се е да сте на едно място с човек, който сякаш заема твърде много пространство? С познат, който ту ви търси много често, ту изчезва за дълги периоди? С клиент, който постоянно предоговаря условията? Значи имате опит от първо лице с непосрещнатата нужда от зависимост*. Тези хора често играят соло и ако им предложите застраховка срещу опасността да разчитат на другите, с готовност ще я платят.
цялата публикация >>