Изкушавали ли сте се някога от идеи за съвършенство, ред, чистота, ефективност? Да сведете до минимум хаоса около вас, който трудно се поддава на организация? Не сте сами. Но ето какво можем да научим за ползите от многообразието, от една лекция по… агрономия!
Генетично еднородните култури са много продуктивни и силно желани, когато условията на околната среда са благоприятни и сортовете са добре защитени от вредители от всякакъв вид. Когато тези външни фактори са неблагоприятни обаче, резултатът може да бъде катастрофален поради някакъв нов вирулентен паразит.
Ако проследим историята на големите епидемии по земеделските култури, започвайки от “картофения глад” през 1850 г. в Ирландия, изводът е еднозначен: генетичната еднородност способства епидемиите. Всичко, което е необходимо, е появата на паразит, който може да се възползва от уязвимостта на растението. Ако културата е еднородно уязвима, толкова по-добре за паразита.
Всички растения са генетично уязвими към определени патогени. Ако едно поле е населено изключително от генетично идентични индивиди, тогава всяко растение е уязвимо по абсолютно същия начин към един и същ патоген, независимо дали е вирус, гъбичка или бактерия. Такова поле е идеално генетично местообитание за разпространението на точно онези щамове или мутации на патогени, които виреят и се хранят с този конкретен сорт. Еднородната популация, особено при висока гъстота, упражнява естествен селекционен натиск, който благоприятства такива патогени. Класическите условия за геометрична прогресия на една епидемия са налице.
За разлика от това, разнообразието е враг на епидемиите. В поле с много видове растения, само ограничен брой индивиди е вероятно да бъдат податливи на даден патоген, при това на по-безопасно разстояние едни от други. Така математическата логика на епидемията се нарушава.
Дали не е същото с разпространението на патогенни идеи? Вероятността да станете жертва на масова заблуда, предразсъдък или пропаганда е толкова по-малка, колкото повече разнообразни хора има в обкръжението ви.
* Използвани са материали от книгата на James C. Scott „Seeing Like a State“.
За автора: Полина Юлиева е психолог, магистър по клинична социална работа и психоаналитичен психотерапевт