Добър вечер. Искам да споделя с вас какво усещам и да потърся помощ. Чувствам се объркана и празна. В пълния, реален истински смисъл. Вече съм зряла жена на 26 години. Енергията ми е абсолютно разпиляна, мислите ми изцяло объркани, а отвътре напълно съм празна.
* Оригиналният текст на запитването е с променен формат.
Здравейте. На 40 г съм, имам прекрасен съпруг и дете. От 4 г страдам от паническо разстройство. До такава степен се задълбочи, че спрях да излизам от вкъщи, спрях да се храня, само лежах. Започнах прием на антидепресант, помогна ми до някаква степен. Но отключих някакви фобии. Страх от лекарства, страх от натравяне.
Нямам представа откъде да започна, защото напоследък минавам през ужасно емоционален период, а по принцип съм супер весел и жизнен човек. Започнаха да се появяват паник атаки, понякога направо се задушавам.
“Никога не е твърде късно да станеш човека, който си можел да бъдеш.” – Джордж Елиът
Развитието – във всяка една възраст – зависи от способността ни да се занимаваме със смисъла на преживяванията си с въображение, смелост и дълбочина. Дори в залеза на живота ни максимата на Фройд, че “човек трябва да учи по нещо от всяко преживяване”, продължава да бъде валидна. В следващите страници ще проследим, включително и с пример от терапевтичната практика, сложната плетеница от фактори, вътрешни и външни, които влияят върху способността на човек да се развива и израства, или – в неблагоприятния случай – да се откаже от развитие, да блокира потенциала си, или да го насочи към цели, които са в разрез с интересите на личността му.