Животът ми се превърна в клише

Здравейте. На 40 г съм, имам прекрасен съпруг и дете. От 4 г страдам от паническо разстройство. До такава степен се задълбочи, че спрях да излизам от вкъщи, спрях да се храня, само лежах. Започнах прием на антидепресант, помогна ми до някаква степен. Но отключих някакви фобии. Страх от лекарства, страх от натравяне.

Проверявам по 100 пъти срока на годност на храната, да не би да се натровя. Спрях и да излизам с хора, става ми лошо от шумни компании от силна музика. Прекратих си всякакви социални контакти. Когато съм в компания, започва да ми се повръща, изтръпват ми ръце, крака. Положението е ужасно. Как да си помогна? Ходила съм на 2 психолога, ефект нямаше – едни и същи заучени фрази и клишета.

Отговор на психотерапевта

Казвате „От психолозите ефект нямаше – едни и същи заучени фрази и клишета“. Съжалявам да го чуя – но мисля, че с това изречение казвате и нещо друго много съществено: казвате, че се страхувате, че и вашият живот може би се превръща в едно „клише“. Паническото разстройство е страдание-клише – то е най-честият изход от трудно поносимото чувство на неудовлетвореност и загуба на житейска посока. Има и други възможни изходи, но те изискват усилие. Антидепресантите са лечение-клише. Има и други начини за справяне, но те изискват усилие. Попаднали сте на психолози-клише. Има и други помагащи специалисти, но намирането им изисква усилие.

Как живеехте преди да започнат проблемите ви? От какво се вълнувахте? Намирахте ли смисъл в професия, реализация, приятелства, личен проект, кауза? Намирахте ли смисъл в полагането на усилия? Само вие знаете кога за последно сте имали чувството, че живеете творчески, че вие сте автор на живота и решенията си, и кога животът ви започна да се превръща в клише. Но на 40 си давате сметка, че тази версия на живота ви е с изтичащ „срок на годност“ и че ако не положите усилие да направите промяна сега, тази ваша версия може да стане токсична.