Изпитвам безсилие да се справя с детето

Здравейте, отчаяна съм и затова търся помощ тук! Всичко започна още в детството ми, имаше насилие вкъщи, майка ми отключи шизофрения, никой не знаеше какво преживяваме.

Сега вече съм голяма жена на 30 г. Опитвам се да имам нормален живот, родих дете, сама съм в отглеждане, пазаруване и цялото домакинство е на моите плещи. Мъжа ми работи, за да сме добре, вечер играе малко с детето и така.

Проблема е, че напоследък много често се случва да изпитвам безсилие да се справя с детето, пада ми пердето, изпадам в нервни кризи, искам да умра, даже моля Господ да ме прибере, че съм недостойна майка (след като съм си позволила да плесна по дупето детето ми, много съжалявам за което).

Моля ви за съвет!!!

Отговор на психотерапевта

Много е важно най-напред педиатър или психолог да ви помогне да разберете какво у вашето малко дете предизвиква такова чувство на безсилие. Защото причините могат да са най-различни и от тях зависи каква помощ би била най-подходяща. Например детето може да проявява странности в поведението, които да се дължат на аутистични предразположености и това да прави контакта между вас и детето крайно труден и изнервящ. Това изисква специализирана работа с детето и инструкции за вас как да разбирате и контактувате по-добре с детето си, предвид неговите особености.

Втори сценарий: детето може несъзнавано да реагира с предизвикателно поведение на вашата тревожност по отношение на възпитанието му (свързана с вашите собствени житейски травми). Т.е. без да го прави нарочно, то пресъздава с поведението си именно ситуации, от който най-много се ужасявате. В този случай няма нужда да се работи специално с детето – ще бъде достатъчно само вие да посещавате психотерапевт и това автоматично ще се отрази благотворно и върху детето.

Трети сценарий: възможно е да не се случва нищо от горните две описания, а просто (поради липса на информация или др.) да имате очаквания към детето, които не съответстват на възрастта му. Това често се случва например около приучаването на детето към гърне, за което някои родители настояват доста преди детето да има физиологична готовност. По-късно такива несъответни очаквания може да има по отношение на учене, внимание, усвояване на умения и „несправянето“ на детето може да предизвиква гняв и отчаяние у родителя. В тези случаи би била достатъчна консултация с личен лекар, педиатър или информационен курс за родители.