Тежка сънливост при стрес
Въпрос към психотерапевта
◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.
Здравейте, търся съвет как да се справя със тежка сомноленция под стрес? Винаги, още от дете съм я имал, при изпити, стресови моменти от негативен характер очите ми се затваряха.
Сега, в късните 40, и с повечето и хроничен стрес, който имам, при изострен стресов момент, направо заспивам, нефункционален сьм. А и въобще преобладава едно състояние на вечна заспалост и тежка липса на енергия. Лабораторните ми тестове са в норма, лекувам тревожно разстройство от няколко години. Работата ми не е тежка, добър специалист съм в нея. Ексесивна умора няма откъде да ми дойде, с изключение на горният етаж. Ще оценя съветите ви точно какво да направя.
Отговор на психотерапевта
Сънливостта може да означава много неща, но едно от тях е защита срещу тревожност. Затова има значение как лекувате тревожното си разстройство. Тревожността е психичен феномен, макар често да се изразява през тялото. Това означава, че дори да потиснете телесните симптоми с лекарства, психичният компонент не изчезва.
Питате какво точно да направите, но понятието „точно“ трудно кореспондира с психичните процеси. Понякога начинът, по който търсите решение е по-важен от намирането на правилното решение. Всъщност няма да сме далеч от истината, ако допуснем, че вашата ексесивна тревожност е свързана именно с търсенето на решения.
Процесът на търсене и откриване е най-естествената част от детското развитие – и същевременно това, което най-много изнервя родителите, коите вече „знаят верните отговори“ и не разбират защо някой би се лутал да си ги търси сам. Дали пък не ви се е налагало да се „приспивате“ всеки път, когато се събуди естественият ви импулс към откривателство?
Американският психиатър Хари Стак Съливан нарича това явление „somnolent detachment“. Такива са често психичните парадокси: нищо не е просто това, което изглежда. Разбира се, казано по този начин е само спекулация. За да стигнете до причините на вашата тревожност и защитна сомнолентност, е необходимо да се ангажирате с терапевтична работа.

Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт
Ключови теми
Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина