Живея с чувството, че съм отхвърлена

Здравейте! От дете живея с чувството, че съм отхвърлена и нежелана от майка ми. Била съм на семейни констелации, тета хийлинг, психолог и още не мога да изкореня това чувство, а много искам, защото ми пречи и мисля, че го прехвърлям на дъщеря ми.

Ако има някакви техники, споделете, моля, с радост ще ги опитам. Има периоди в които сякаш го забравям, но пак се появява. Вероятно защото и майка ми се старае да ми го напомня или поне аз така го приемам. Имам много истории назад във времето и много искам да спра да си ги припомням.

Отговор на психотерапевта

Ако можеше чувство, с което „живеете от дете“ да се изкорени набързо с някакви техники, представяте ли си колко уязвим би бил човек да загубва лесно части от идентичността си? Защото това чувство, макар и тормозещо, е част от това, което сте и причината да не можете да се отървете от него е, че вашата личност има естествен стремеж да остава константна и устойчива във времето. Иначе всеки вятър, който духне, би я променял до неузнаваемост.

Ако искате да промените нещо в себе си, за да не го прехвърлите на дъщеря си (една благородна лична кауза) трябва да се настроите за по-продължителна работа, при това със специалист, който не залита в езотерични практики и празнословия, колкото и примамливо да звучат. В психологията на отношенията няма нещо, което да не може да бъде назовано на обикновения език на човешките отношения.

Чувството на отхвърляне е едно от най-болезнените емоционални преживявания. То е в състояние да дестабилизира човека до крайност, да го накара не само да се съмнява в своята стойност, но изобщо в правото си да заема място на тази земя. Установено е, че усещането за отхвърляне е свързано с активиране на същите мозъчни центрове, които реагират при изпитване на физическа болка. Едва ли бихме искали да продължим да живеем с болка, ако имаме и най-малкия шанс да я облекчим. Но природата на психичната болка е такава, че не минава с едно хапче. Тя се е зародила в контекста на отношения и само в контекста на отношения (вече терапевтични) може да бъде излекувана.