Детето ми започна да лъже
Въпрос към психотерапевта
◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.
Здравейте. Имам момче на 10 години. Чудесен ученик, старателен спортист. Има приятелска среда, която е добра, както в училище, така и извън него. Проблемът е, че започна да лъже. За дребни неща, но все пак лъжи.
Загубил 5 лева, не помни къде си е сложил телефона, не знае дали има домашна, не бил виновен за нещо си, спасил дете да не го набият. На въпроса Защо, отговорът е Да не ми се карате. А аз се карам за лъжите. И наказвам. Към други проблеми подхождам с разбиране и толерантност. Хиляди пъти съм обяснявала, че лъжата е по-лошо, и че много ме дразни това поведение.
Давала съм много примери и с мен и с други хора. Разказваме приказки, коментираме поговорки. Като цяло чета доста в сферата на психологията и педагогиката. Но с моето дете не знам какво да правя. Притеснява ме, че тези дребни лъжи ще се превърнат в големи. А идва и възрастта, която много ме плаши – пубертета. Моля да ми дадете идеи, техники, механизми за справяне с лъжите. Благодаря.
Отговор на психотерапевта
Момчето ви е много умно и е започнало да ви лъже тъкмо навреме. С това той ви дава сигнал, че нещо у вас много го тревожи и притеснява и че ако не вземете мерки сега, след още някоя и друга година проблемът може да стане наистина сериозен. Послушайте го – децата не лъжат! Той ви обича и е готов на всичко за вас – дори да стане „лъжец“, за да ви накара да потърсите помощ за емоционалните трудности, които изживявате.
Когато го наказвате заради някоя лъжа, това което всъщност правите е да „убиете вестоносеца, който носи лошата вест“. Ще постъпите по-мъдро, ако съберете кураж да чуете какво ви казва, въпреки болката, която вестта ви причинява. Това означава да си зададете въпроса и да потърсите честни отговори защо му се налага да ви излъже – каква истина ви е трудно да понесете. (Да си зададете въпроса на себе си, не на него, защото той няма да може да ви отговори.)
Много вероятно е да не можете да намерите сама тези отговори, защото психиката е устроена така, че си изгражда защити срещу осъзнаването на травматични истини. Но в партньорство с професионалист, посветен в тайните на несъзнаваната мотивация, тази задача е преодолима.

Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт
Ключови теми
Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина