Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Сам осиновител съм на дъщеря си. Тя знае, че е осиновена, някои от децата в класа също знаят. Има домашно да направи родословно дърво. Какво бихте ме посъветвали да напише в него? Знаете, че децата понякога казват необмислени неща. Не искам тя да се почувства зле. Благодаря!
Отговор на психотерапевта
Здравейте! Задачата ви е изключително деликатна и изисква да мобилизирате целия си емпатичен и креативен потенциал, за да се справите по начин, който няма да е болезнен за детето. Докато търсите решение, водете се от идеята, че дъщеря ви “знае” на интуитивно ниво много повече, отколкото възрастните около нея предполагат. Т.е. тя знае, че ИМА ИСТОРИЯ, която е преди да стане ваша дъщеря. И тази история трябва да бъде зачетена (поне доколкото ви е известна).
Затова не правете грешката да опишете само вашия род, дори зад това да стои идеята, че вече вие сте истинското й семейство. Детето не бива да чувства, че част от историята му се отрича, сякаш не се е случила или че трябва да бъде заличена, сякаш не е важна или е срамна. Родословното дърво е всъщност разказ за историята на семейството. Какъв искате да е вашият (съвместен) разказ? Кой разказ ще накара дъщеря ви в най-голяма степен да се почувства едновременно спокойна с произхода си и принадлежаща към новата й фамилия?
Осиновените деца често имат травматична история преди осиновяването. Изглежда съвсем логично и разбираемо новите родители да искат да компенсират за ранните неблагополучия на детето, да изличат травматичното минало, да искат то да започне живота в новото си семейство “начисто”. Но за съжаление това е илюзия, която обслужва повече родителската фантазия за идеално семейство и не е съобразена с психичната реалност на тези деца. А това е реалност, която не може да бъде отменена с премълчаване, нито подменена с подмяна на разказа за нея.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт