Боря се със суицидни намерения
Въпрос към психотерапевта
◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.
Здравейте. Знаете ли за учреждение (психиатрична болница, кризисен център, комуна), в която да бъде настанен за лечение човек с висок риск за самоубийство? По възможност в област София, но положението е такова, че бих разгледала и в други населени места.
Става въпрос за мен – младо момиче на 23 години. Вече години наред се боря със суицидни намерения и в момента усещам как се предавам. Работя с психотерапевт и психиатър, допълнително гледам видеа на клиничен психолог. Диагностицирана съм с БПР и висока тревожност, приемам медикаменти, но няма подобрение.
Наситила съм се на обичайните съвети – намери си втора работа, помагай на другите и т.н. Разбирам и оценявам добрите намерения, но тези неща ги правя нецеленасочено – посветила съм голяма част от живота на доброволческа дейност, както и работя още от гимназията. Няма да Ви обременявам със семейна среда и физическо здраве.
Постоянно чета за самоубийства и си мисля, че не съм с нищо по-различна от тези хора. Имам изключително слаба психика и освен това нямам особен потенциал за развитие. Не мисля, че ще постигна нещо, по-скоро паразитирам.
И вероятно ще има коментари „Помисли какво ще причиниш на семейството и приятелите си“ – близки приятели нямам, а семейното положение включва физическо и емоционално насилие и чести подмятания, че съм тежест, като каквото се определят и аз, макар от години да живея отделно. Така че по-скоро мисля, че това самоубийство ще бъде освобождаващо и за мен, и за хората около мен.
Отговор на психотерапевта
Още преди век и половина, един от основателите на психологията, Уилям Джеймс, разбира, че нашият ум не е единно цяло, а е съставен от множество части, които, макар да съжителстват заедно, често „не знаят“ една за друга. По-късно релационната психоанализа нарича тези части „състояния на ума“. Понякога едно от тези състояния до такава степен си „присвоява“ личността, че другите състояния сякаш престават да съществуват. Това е вашият деструктивен „паразитен“ аз, както сама го наричате.
Но има и друга ваша част, която иска да се погрижи за вас, да ви съхрани, например като ви подслони временно в клиника, защото все още се чувства твърде слаба да ви опази сама. Това е много разумен ход, вашият психиатър ще ви насочи най-добре към подходящо лечебно заведение. (Например в „Александровска“ условията и грижите са добри.)
Оттам нататък смисълът на терапевтичната работа е да направи така, че тези различни части от вас да се „опознаят“ взаимно и да започнат да комуникират помежду си. (Те не случайно са изгубили връзка, предвид травматичния опит, за който споменавате.) Работата е трудна и не винаги предвидима, но ако запазите малко надежда, себесъхранителната част от вас постепенно ще успее в „преговорите“ за повече своя територия.

Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт
Ключови теми
Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина