Отчужден от дъщеря си

Здравейте. Става въпрос за брат ми. Мъж на 45. Има два развода и деца от двете жени. Най-голямото е момиче на 13 от първия брак, другите две са момчета. Във момента го е ударил на ергенски живот…

Момичето е изключително привързано от много малко към мен, идва ми често на гости и споделя, много. От развода, насам брат ми се отчужди от детето, отбягва я и не говори особено със нея. Детето се е притеснило и търси отговори от мен.

Говорих със него и каза, че наистина се чувства отчужден и не знае, как да се държи с момиче. Не знам, какво да и кажа …

Съвет?

Отговор на психотерапевта

Всъщност става въпрос не за брат ви, а за 13-годишната ви племенница. Много обичате момичето и сте загрижена за нея. Чудесно е, че има във ваше лице толкова доверен човек, с когото може да споделя. Нейната най-голяма тревога в тази възраст е, че не е достатъчно желана и интересна за баща си. Тя вижда причините за неговата отчужденост изцяло в себе си и това е много пагубно за нейното самочувствие като момиче и бъдеща млада жена. И макар че нищо не би имало същия ефект както бащиното одобрение и внимание, вие все пак можете да направите много за нея – с всички начини, по които можете да я накарате да се почувства красива, интелигентна, интересна, забавна. От разговорите ви е добре да разбере, че причината за отдръпването на баща й не е в нея, а в неговата собствена несигурност и тревожност. (Именно съмненията в собствената му стойност като мъж го карат постоянно да търси утвърждаване в компанията на различни жени. Вашата племенница не бива да става заложник на тези негови комплекси.)

От друга страна, ако сте близка с брат си, можете да опитате да прекарвате някакво време тримата заедно. Той ви казва истината, че не знае как да се държи с дъщеря си, но във ваше присъствие и като наблюдава вашите отношения с момичето, може би ще се почувства по-спокоен и ще придобие кураж малко по малко да влезе отново в бащинската си роля.