Детето ми е свръхемоционално

Въпрос към психотерапевта

◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.

Здравейте, постът е свързан повече с детето ми, но осъзнавам, че аз съм проблемът и моите реакции, та за тях търся съвет и съдействие. Имам дете на 4 г. което е доста емоционално, чувствително, лесно възбудимо и с много нисък праг на болка/физически дискомфорт.

Когато се превъзбуди, често започва да вика, да говори на висок тон, като това продължава с часове. Когато е гладно, уморено, спи му се, ефектът на викането, разбира се, се усилва. Има и наследствен момент, защото в непосредственото семейство също има хора с подобно поведение и е възможно да копира модела. Като бебе беше доста ревливо, като поотрасна, имаше проблеми със съня и също високият тон/ викането/мрънкането продължаваха през повечето дни по цял ден.

Това поведение изключително много ме натоварва, защото съм човек доста чувствителен на шум и в даден момент просто мозъкът ми отказва и започвам да се държа строго и да му се карам, което води до още повече рев и викане.

Всичко описано като поведение ме дразни като цяло в близкото семейство и вероятно проектирам част от това раздразнение върху детето. Непрофесионалното ми мнение е,, че въпросните близки хора са с недиагностицирани или дефицит на вниманието, или нещо от спектъра и е възможно и детето да попада в тази категория.

Осъзнавам, че е може би тип унаследена нервна система, но търся съвети как да парирам това поведение, като контролирам и собствените си реакции, защото детето се чувства наранено от моето поведение и се отдалечава от мен. Каква нужда се крие зад поведението му?

Динамиката вкъщи не е спокойна като цяло, осъзнавам, че и това ще иска много работа. Благодаря, че ме изчетохте.

Отговор на психотерапевта

Много вероятно е това, което се разиграва между вас и детето ви да е един вид повторение на семейна динамика, в която единият е дразнител с трудни за удовлетворяване нужди, а другият е обгрижващ с нисък праг на толерантност към прекомерните (и неразбираеми) нужди на първия. Тези роли могат да се разменят между различните членове и поколения от семейството. Вие трудно можете да „парирате това поведение“ на детето ви, преди да сте наясно с неговия смисъл и с начините, по които вие самата (несъзнателно) участвате в него. За разбирането на това може да помогне психодинамичен/ психоаналитичен терапевт.

Без да се подценяват невро-биологичните фактори, от психодинамична гледна точка, проблемът не се намира ВЪВ детето, а в патерните на взаимодействие в семейството, от които то е част. Т.е. детето неусетно бива поставяно в роля, така щото да преповтаря водещата семейна динамика. Това се случва автоматично и по много фини начини и почти напълно убягва от вниманието на родителите.

С тази идея наум логиката на справяне с проблема е следната: чрез разбиране на тези патерни на взаимодействие, на техния емоционален и отношенчески смисъл и на защитната функция, която изпълняват за психичното равновесие на семейните членове, по естествен път родителят достига до решения за изход от омагьосания кръг на нездравословните взаимодействия. И когато започне да експериментира с тези нови решения, детето ще се почувства освободено от „ролята“, която по силата на семейната динамика е трябвало да изпълнява; а това означава свободно да общува с родителите си по нов и позитивен начин, който не води до взаимно отдалечаване, а напротив, стимулира близостта и удоволствието.

Хроника
Ключови теми

Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина

Свободни асоциации