
Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, постът е свързан повече с детето ми, но осъзнавам, че аз съм проблемът и моите реакции, та за тях търся съвет и съдействие. Имам дете на 4г. което е доста емоционално, чувствително, лесно възбудимо и с много нисък праг на болка/физически дискомфорт.
Когато се превъзбуди, често започва да вика, да говори на висок тон, като това продължава с часове. Когато е гладно, уморено, спи му се, ефектът на викането, разбира се, се усилва. Има и наследствен момент, защото в непосредственото семейство също има хора с подобно поведение и е възможно да копира модела. Като бебе беше доста ревливо, като поотрасна, имаше проблеми със съня и също високият тон/ викането/мрънкането продължаваха през повечето дни по цял ден.
Това поведение изключително много ме натоварва, защото съм човек доста чувствителен на шум и в даден момент просто мозъкът ми отказва и започвам да се държа строго и да му се карам, което води до още повече рев и викане.
Всичко описано като поведение ме дразни като цяло в близкото семейство и вероятно проектирам част от това раздразнение върху детето. Непрофесионалното ми мнение е,, че въпросните близки хора са с недиагностицирани или дефицит на вниманието, или нещо от спектъра и е възможно и детето да попада в тази категория.
Осъзнавам, че е може би тип унаследена нервна система, но търся съвети как да парирам това поведение, като контролирам и собствените си реакции, защото детето се чувства наранено от моето поведение и се отдалечава от мен. Каква нужда се крие зад поведението му?
Динамиката вкъщи не е спокойна като цяло, осъзнавам, че и това ще иска много работа. Благодаря, че ме изчетохте.
Отговор на психотерапевта
Много вероятно е това, което се разиграва между вас и детето ви да е един вид повторение на семейна динамика, в която единият е дразнител с трудни за удовлетворяване нужди, а другият е обгрижващ с нисък праг на толерантност към прекомерните (и неразбираеми) нужди на първия. Тези роли могат да се разменят между различните членове и поколения от семейството. Вие трудно можете да “парирате това поведение” на детето ви, преди да сте наясно с неговия смисъл и с начините, по които вие самата (несъзнателно) участвате в него. За разбирането на това може да помогне психодинамичен/ психоаналитичен терапевт.
Без да се подценяват невро-биологичните фактори, от психодинамична гледна точка, проблемът не се намира ВЪВ детето, а в патерните на взаимодействие в семейството, от които то е част. Т.е. детето неусетно бива поставяно в роля, така щото да преповтаря водещата семейна динамика. Това се случва автоматично и по много фини начини и почти напълно убягва от вниманието на родителите.
С тази идея наум логиката на справяне с проблема е следната: чрез разбиране на тези патерни на взаимодействие, на техния емоционален и отношенчески смисъл и на защитната функция, която изпълняват за психичното равновесие на семейните членове, по естествен път родителят достига до решения за изход от омагьосания кръг на нездравословните взаимодействия. И когато започне да експериментира с тези нови решения, детето ще се почувства освободено от “ролята”, която по силата на семейната динамика е трябвало да изпълнява; а това означава свободно да общува с родителите си по нов и позитивен начин, който не води до взаимно отдалечаване, а напротив, стимулира близостта и удоволствието.

Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт