Синът ми е на 18 и започна да се държи странно

Здравейте, пиша относно сина ми, който на вечеря се държа странно като барабанеше с вилицата във въздуха и общо взето нервничеше като ставаше и сядаше постоянно. На 18 е и е дете на разведени родители. На въпроса ми какво става отговори, че е забелязал как от около 10 дни му е трудно да се храни заедно с други хора на масата.

Не визира само мен, а и приятелите си. Водил е разговор и с тях и те са му задали въпроса на какво може да се дължи това, но той няма отговор. Попитах го дали се е случвало нещо на събиранията им, каза че нищо по-различно не се е случвало през тези дни, но самия той е забелязал, че започва да изпитва нетърпимост, когато някой се присъедини да обядва/вечеря на масата заедно с него. В случай че е сам проблем няма, храни се спокойно. Преди седмица гостувахме на баба му уикенда. Там бяхме доста хора на масата, поведението му беше нормално. Отговори ми, че и тога се е чувствал по същия начин, както и тази вечер, но успявал да се контролира.

Моля кажете това признак на панически атаки ли са или е нещо друго? Засега отказва да посетим психолог. Уверен е, че ще се справи сам. Добро дете е, не приема субстанции или нещо такова. Приятелите му са свестни деца, познавам ги всички от 5 години са заедно. При сина ми не съм забелязала други промени в поведението. Просто тази информация с масата много ме изненада тази вечер. Ние не вечеряме често заедно, защото се прибираме от работа/училище в различни часове вечер и от години си хапваме в кухнята един по един. Но защо това ще му се е отразило сега (преди 10 дни)?

Отговор на психотерапевта

Това, което се случва с вашия син може да бъде сравнително “безобидно”, но има и една малка вероятност да се окаже по-сериозно. Какво имам предвид: като цяло, психичните страдания се разделят на две големи групи – невротични и психотични. Невротични са тези, при които човек има критичен поглед върху поведението си, макар често да не може да го контролира (например знае, че страхoвете му са преувеличени, измъчва се от това, но продължава да се страхува). Тези състояния се овладяват с психотерапия. Психотични са онези, при които човек загубва този критичен поглед (например убеден е, че страховете му са напълно основателни, защото светът е враждебен към него). За тези състояния психотерапията не е достатъчна и обикновено се дават лекарства, които помагат на човека по-рядко да губи връзка с реалността.

Вашият син е във възраст на бурни промени (физически и емоционални), вероятно изживява преходна криза, при която не са изключени и двата сценария. При първия е възможно странното му поведение на масата да е невротичен симптом, изразяващ нуждата на вече порасналия ви син от повече автономност, лично пространство и право на “лични тайни”. Т.е. възможно е вашата тревожност като отговорен сам родител да ви е направила твърде контролираща, и той да преживява всяко навлизане в личното му пространство (символизирано чрез акта на хранене) като трудно поносимо. В този случай решението би било “предоговаряне” на отношенията между майка и син към повече автономност, което да отчете променените нужди на един вече пораснал млад мъж.

При втория сценарии нещата са по-сложни. Ако казаното по-горе не даде ефект, а вместо това започнете да забелязвате и други странности в поведението на сина ви, който все повече се затваря в себе си и се изолира от света, това могат да бъдат симптоми на настъпваща психотична криза. Тогава ще е необходимо да потърсите помощта на психиатър. Този сценарий е малко вероятен, но отново казвам, в тази възраст не може да бъде изключен.

При всички случаи вашата задача не е лека и е възможно на моменти да надхвърли ресурсите ви за справяне и преценка на ситуацията. Би било добре, ако в тези моменти ви съпътства специалист, на когото можете да имате доверие. (На този етап не настоявайте момчето да посети психолог. Много е вероятно той да преживява такова настояване като контролиращо и интрузивно. Може би неговите симптоми “казват” нещо важно, което изисква време и търпение да бъде разбрано.)

---