Паническа буря опустошава живота ми

Здравейте, не ми се иска това да се превърне в един порой от мрънкане и оплакване, но просто не издържам. Вече 6-та година тази паническа буря опустошава живота ми. Боря се всеки ден, не съм от хората, които се отказват, но това вече ме изчерпа и като се погледна в огледалото вече сякаш не виждам себе си, а някаква непозната психично срината развалина.

Моят проблем е свързан по-скоро едно чувство на нереалност, когато съм навън. Чувство на откъсност от себе си и света. Колкото повече се отдалечавам от дома ми, толкова паниката става по-силна. И вече сякаш развих страх от самия страх, независимо че осъзнавам колко нелепо е всичко това. Но сякаш цялата тази стресова реакция е заключена в тялото ми.

Досега не съм приемала медикаменти, но мисля, че вече стана прекалено нетърпимо. Проблемът е, че начинът ми на живот е много активен, а съм чувала, че голяма част от лекарствата те правят доста сънлив и отпаднал, разсеян. Ще се радвам да получа малко повече информация какво да очаквам. И има ли шанс за кратък период да се балансира биохимията в нервната система и да не се налага дълго време да се приемат.
Благодаря предварително!

Уточняващ въпрос

Какво разбирате под активен начин на живот – работа, пътувания, спорт? И какво сте опитвали за тези шест години, за да си помогнете?

Уточняващ отговор

Под активен начин на живот визирам ежедневие, което е запълнено с дейности – спорт, работа, учене, опитвам се да се обогатявам с информация за това какво се случва около мен, чета, пиша понякога. Работата ми е свързана с деца и това изисква доста активност, креативност и пластичност.

Какво съм опитвала? Самонаблюдавам се и се опитвам да намеря източника на всичко, посещавала съм лична терапия, но тъй като не живея в България досега е била онлайн. НЛП ми помогна доста. Опитвам също да правя дихателни практики и медитативни упражнения, въпреки че не всеки ден успявам. По препоръка на личния ми лекар си набавих витамин Д3, К2, магнезий. Като цяло има ефект от всичко, но в момента, в който настъпи някакво събитие, което ми носи стрес, се отключват тези ужасни състояния на откъснатост, при което настъпва голяма обърканост и паника, явно от прилива на адреналин в този момент буквално започвам да виждам размазано, изкривено, чувам звуците сякаш отдалеч и това наистина много ме плаши и обърква. Осъзнавам, че тази откъснатост е била защитна реакция, която ми е помагала да се съхраня, когато реалността оценявах като непоносима, но ми е много трудно през последния месец да живея нормално. Дори тичането се превърна в страдание, а това беше нещо, което ми помагаше много. Всяко едно излизане навън се превърна в кошмар. Особено трудно е в градския транспорт. Това опитах да компенсирам с колело, с което да се придвижвам на по-далечни места. Но осъзнавам, че с бягство от страха няма да се оправят нещата… И въпреки това сякаш не ми стигат силите да се изправя и да го погледна в очите…

Отговор на психотерапевта

Вие сте кълбо от неразплетени истории. Всеки опит за обяснение какво се случва с вас (който получавате отвън или се опитвате да изнамерите сама) води до още по-голямо объркване. И така, шест години, а може би и повече… За да се справите с вътрешното объркване, си налагате едно формално външно подобие на ред и логичност. Но това не ви помага особено. Неслучайно имате точно тези симптоми – „чувство за нереалност и откъснатост от себе си и света“ – те са символичен израз на това, което става във вас и между вас и другите (а не са дисбалансирана биохимия на нервната система).

Може би това, което е най-необходимо, е някой да ви помогне да започнете да разплитате вашата „нечетима“ до този момент лична история. Някой, който не разполага с готови обяснения, а по-скоро има опит как да „търси в тъмното“ заедно с вас. Едва ли е нужно да казвам, че това не става с нлп, медитация или „изправяне срещу страха“ (колкото и полезни да са тези практики в други аспекти). За да се изправите успешно срещу нещо, първо трябва да разберете какво е това нещо. А пътят към това разбиране е аналитична терапевтична работа.