Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Търся специалист с насоченост към психотравма и ОКР. Заради оценка нужда от медикиране, предпочитам да бъде психиатър и психотерапевт.
Прочетох ваше изказване, че не е добре този който предписва лекарствата и който провежда психотерапията да са един и същи човек, и че трябва да са двама отделни специалисти.
А не е ли по-зле като човек се разпокъсва и постоянно ходи за “отчет” при различни специалисти – изтича много повече енергия и се изпускат важни неща?
Отговор на психотерапевта
Зависи как си представяте психотерапията. Масовата представа е, че терапевтът се запознава изчерпателно с проблема на пациента и прилага методи/ дава насоки за справяне. Проследява развитието и евентуално коригира терапията в зависимост от “отчета” на пациента. Не случайно разбирането е такова, защото това е медицинският модел на лечение и хората трудно могат да си представят друг. Психиатърът ще ви лекува точно по този начин и, в качеството му на лекар, това е желаният стандарт. Резултатът от медикаментозното лечение не би трябвало да зависи от това какви чувства изпитвате към лекаря (и той към вас). Ако симптомите ви се засилят, лекарят ще увеличи дозата или ще смени лекарството, но няма да се запита защо симптомите ви са се засилили точно в деня преди контролния ви преглед например.
Психотерапията е съвсем друго нещо. Там цялото “лечение” са разиграва на нивото на отношенията. Ако симптомите ви се засилят, психотерапевтът с основание ще започне да се пита дали/как това може да е свързано с нещо, което се случва в терапевтичната връзка. Ще предложи да го обсъдите. То ще бъде важно, защото вероятно е нещо, което се случва и в реалния ви живот и повишава тревожността/симптоматиката без да си давате сметка за връзката между двете.
Когато се смесят тези коренно различни роли, в хода на една нелека терапия се случва психиатърът да компенсира например своето чувство на безпомощност в ролята си на терапевт като изписва повече лекарства. Когато ролите са разделени обаче, с тези чувства се работи – те не се прикриват зад авторитета на бялата престилка. (И всъщност те са инструментът и движещата сила на терапията.) Затова от психодинамична гледна точка е препоръчително да бъдат двама отделни специалисти, но които могат да работят в тандем.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт