Травматична среща с биологичната майка

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Оригиналният текст на запитването може да е променен.

Здравейте! Заведох съдебно дело за разкриване на биологичен произход и така открих биологичната си майка, брат и сестра, биолог. баща – починал и още две сестри от негова страна. Свързах се с едната и другата сестра, но още пред последното съдебно заседание, адвоката ми каза, че биологичната ми майка не желае среща с мен.

Още тогава през тялото ми мина нещо като ток и избухнах в плач. След месец се свързах с едната сестра. За нея беше също шок, но обеща че ще открие цялата истина, защо се е наложило да ме остави нашата обща рожденна майка и ще се опита да осъществи среща между нас двете. Докато стане тази среща минаха 6 мес. от февруари до август миналата година. През това време аз не бях изобщо добре-изтръпваше ми лявата част на лицето, получих всекидневно сърцебиене, високо кръвно, обилно изпотяване, замайвания и не ходих никъде, освен на работа и обратно.

След като тази прословутата среща се осъществи и моята Биолог. майка се обади после 3 пъти, някак си се успокоих и постепенно се върна предишният ми тонус. Сега си излизам нормално с мъжа или приятелки. Но стана така, че като видя с очите си или някой ми сподели нещо лошо, дори и смърт на близък човек, като например починал брат вчера на моя колежка не изпитвам нищо, сякаш нищо не е станало. А не бях такава безчувствена преди. Даже и мъжа ми и сина ми, който е семеен да ми се разсърди не ме трогва, а преди страдах от това. Не разбирам себе си? Какво точно означава тази безчувственост. Само знам,че се получи точно след срещата с биолог. ми майка. Моля ви за вашите мнения и съвети. Извинявайте, че стана прекалено дълго написаното.

Отговор на психотерапевта

Състоянието ви има обяснение от психоаналитична гледна точка: нарича се “дисоцииран гняв”. Едно сухо обяснение може би няма да ви помогне, но може да ви даде ориентир. Това, което пишете оставя впечатлението, че срещата с биологичната ви майка е била разочароваща (дори може да се каже ретравмираща). Първо, заради първоначалния й отказ да ви види; и след това, вероятно заради нещо в държанието й, което сте усетили като липса на позитивна емоция от срещата с вас, липса на разкаяние, че ви е изоставила, липса на взаимни всеопрощаващи емоции, които да “поправят” миналото. Всичко това трябва да е предизвикало у вас много гняв, който не можете да си позволите да изпитате към родната си майка, камо ли да изразите. Затова (на несъзнавано ниво) избирате да останете “безчувствена”, вместо взривоопасно гневна. (Такава една хипотеза се потвърждава и от други елементи от разказа ви, но това са вече технически подробности.)

Има и друга възможна хипотеза: нарича се “идентификация с майката”. Това е идеята, че за да се помирите с миналото си и с неблагополучните събития и отношения, вие трябва да ги разберете. Това разбиране е не само на когнитивно, но и на емоционално ниво. Един от начините да направите това е като “влезете в обувките” на жената, която ви е дала живот, но не е могла да бъде ваша майка. Като разберете от първо лице какво значи “да не чувстваш” (дали от невъзможност или по принуда е друг въпрос, който има нужда от изследване). Двете хипотези не се изключват взаимно, а по-скоро се допълват; също така не са изчерпателно обяснение на случващото се с вас (цялото богатство от смисли може да бъде разбрано с аналитична работа).

Какво можете да направите? Опитвайте се да говорите за това, което се случва в ума и душата ви с вашите близки, с новооткритите ви сестри. Ако срещнете достатъчно емпатично разбиране, това постепенно ще ви помогне да преработите противоречивите чувства към биологичната ви майка, която вероятно на свой ред е дълбоко наранена от живота жена. Ако с минаването на времето продължавате да регистрирате у себе си емоционални реакции (или липса на такива), които ви се струват несъответстващи на ситуацията или будят у вас притеснение и тревога (включително и физически симптоми), най-полезно би било да се обърнете към психоаналитичен терапевт, който ще ви помогне да изясните за себе си смисъла на преживяванията си.


Полина Юлиева
Моля, свържете се с мен, за да копирате текста.