В емоционална безизходица съм

Здравейте! Оставам анонимна поради липсата на смелост, но емоционалната безизходица ме проворкира да пиша. Нямам нужда от съвети, които да оправят живота ми, а просто от трезва гледна точка и мнение.

Та историята е такава, млада жена съм, обвързана от 9 години. През годините както при всички, сме преживели доста. Имало е и добри моменти, но и много лоши. Няма физическо насилие, привидно всичко е наред. Човекът се грижи за мен, помага ми финансово, но от емоционална гледна точка сме на дъното. При всеки мой неуспех, той го повтаря, натяква и някак си се отнася подигравателно. Аз като човек, се старая да постигна нещо, но и да бъда добър човек, не искам успеха ми да е на всяка цена, не искам да съм добре на гърба на някой друг. Та, да, дори понякога да греша, полагам големи старания.

През годините явно свикнахме на нашите негативи и сякаш всичко си върви нормално, е да но не е така. Нямаме общи интереси, всичко от което аз се вълнувам, той смята за глупост, което с времето започва много да ме отдалечава от него. Не желая да споделям с него, понеже никога не подхожда с разбиране, а съди. Ревнува, въпреки че сме толкова време заедно. Ядосва се, когато излизам по заведения, което не се случва често, но въпреки това ми казва, че не желае да го излагам и приятелите му да ме виждат навън. С мен не излиза по такива места, само с приятели. През вечер е навън с тях, а с мен най-много да хапне и изчезва. Аз работя доста, той си има собствен бизнес и е свободен и с повечко свободно време, което за жалост не се оползотворява за нас, като семейство.

Понякога се чувствам виновна, че се чувствам неудовлетворена и ми се струва, че проблема е в мен, но неудовлетвореността ми от връзката е там и всяка нощ ме човърка. Аз ли нещо съм сбъркана или е нормално най-близкият ти човек(уж), да е до теб, когато имаш нужда, а не да те смачква още повече. Преживях няколко житейски ситуации в които той отново постави себе си на първо място, без изобщо да се замисли, че имам нужда от него и неговата подкрепа, вместо нападките и обвиненията му.

Честно казано, вече не знам кое е правилно и кое не. След толкова години в които съм била отдадена към партньора си, наистина изгубих себе си и разсъдъка си. Сякаш колкото и да ме наранява, вече ми се струва нормално и пак съдя себе си. Какво по дяволите не е наред с мен, аз ли се глезя, аз ли съм непълноценна, вече дори не знам как да го нарека. С една дума: безизходица.

Отговор на психотерапевта

Не е чудно, че се упреквате и търсите вината у себе си. Да, вие „имате вина“ – т.е не е случайно, че се намирате в такава връзка, но вината ви не е там, където я търсите. Може би всички ви казват, че партньорът ви не ви заслужава, че е „газлайтер“, че ви подлага на емоционално насилие и колкото по-скоро се спасите далеч от него, толкова по-добре. Истината е, обаче, че такива връзки се напускат много трудно. Вероятно ще минат още години докато го направите, и то не преди дълга поредица от тръгвания и връщания, и преди ескалацията на злоупотребата да стане очебийно застрашителна. Такава е статистиката.

Тогава вината ви ще придобие реален смисъл. Ще бъде вина заради изгубеното време в непълноценна връзка, заради допуснатото подценяване и унижение, заради похабените физически, емоционални и интелектуални ресурси, които иначе бихте инвестирали в по-ценни за вас приятелства, занимания, проекти. Ще бъде вина заради пропуснатия шанс да развиете капацитета си да разбирате по-добре себе си и другите в тяхната комплексност и противоречивост.

Разбирането на истинските движещи сили, на скритата мотивация, която определя връзките и отношенията ни обикновено изисква аналитична терапевтична работа. Започването на такава работа има и функцията на послание към партньора, че не сте щастлива по начина, по който са установени отношенията ви и искате (предприемате действие) нещо да се промени. Всяко предприето действие може да послужи като катализатор отношенията ви да се развият в една или друга посока, преди един далечен ден да си дадете тъжно сметка, че времето просто е минало в напразно очакване нещо да се промени.