Помощ – детето ми не спира да лъже!
Въпрос към психотерапевта
◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.
Здравейте! Пиша анонимно, защото имам нужда от помощ, но се опитвам и да запазя достойството на детето си. Касае се за умно 10-годишно дете, което по някаква причина не спира да лъже за всякакви неща – от най-незначителните до доста по-сериозните. “В обществото” образът му е безупречен, харесван е от всички, чак почвам да се плаша какъв артист е…
Дали бихте могли да ми препоръчате детски психолози в София, които да имат опит с подобни случаи? Много ви благодаря предварително!
Отговор на психотерапевта
Не бързайте да пращате детето на психолог. Често децата правят „лоши“ неща (лъжат, крадат, бягат от училище), като начин да накарат родителите си да потърсят помощ за себе си. Може би звучи парадоксално, но логиката е следната:
Децата усещат, когато родителят има някакъв проблем (емоционален, семеен, свързан с травматично преживяване), с който е безсилен да се справи. Детето също се чувства безпомощно да помогне на родителя си и в отчаянието си се „преструва“, че нещо с поведението му не е наред, за да предизвика родителя да потърси помощ. Така, попадайки при психолога по повод поведението на детето, родителят всъщност има шанс да получи за себе си помощта, от която се нуждае. (Разбира се, детето не е някакъв велик конспиратор – всичко това става напълно несъзнателно. Но дори и в най-проблематичното поведение, детето винаги има добри намерения спрямо родителите си.)
Можете просто да съкратите заобиколния път към психолога. Гушнете вашия 10-годишен умник с благодарност, че сте разбрали посланието и спокойно го оставете да си гледа училището, приятелите и характерните за възрастта му задачи, с които трябва да се справя.

Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт
Ключови теми
Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина