Страхувам се да говоря за раздяла

Здравейте,
Много съм объркана но на бързо. 20 годишна връзка, родители от 7. След детето бях в тежка депресия, мъжа ми не беше до мен. Дори не знам дали осъзнаваше, че съм в депресия.

След като родих започнах да осъзнавам доста неща. Стоя заради детето. Не го обичам вече, никога не ме е подкрепял, поне не го е показвал. Той е човек, с когото винаги е много трудно да се говори, не знам как да му кажа, че съм с него само заради детето. Не е лош човек, но вече не е моят. Не искам да живея повече така, без любов и подкрепа.

Нямам идея как да седна и да поговоря с него за това, страх ме е. Някакви съвети?

Отговор на психотерапевта

Много е вероятно мъжът ви да изпитва същото, което изпитвате и вие, т.е. да усеща, че тази връзка не му носи радост и да не вижда бъдеще в нея. И тъй като се страхува как ще реагирате вие и не иска да излезе той „лошият“, който разваля семейството, с поведението си прави така, че да ви провокира вие първа да поемете отговорността за евентуална раздяла. Макар в по-голямата си част тази динамика между вас да е несъзнавана, това не отменя нейната реалност.

С тази идея в ума си може би ще ви е по-лесно да се престрашите и да „сложите картите на масата“ за облекчение и на двама ви. Не е изключено този момент на откровеност между вас да обърне нещата в посока, която не сте очаквали. Например на неочаквана близост. Защото вашето отчуждение един от друг вероятно се е случило по една спираловидна траектория, в която всеки е прикривал истинските си чувства и притеснения (създавайки впечатление, че е безучастен), но на свой ред е тълкувал поведението на другия като липса на заинтересованост.

Както и да се развие ситуацията – дали към сближаване, или към изясняване на отношенията и раздяла – разговорът ще отвори път на нещо ново пред/между вас. Дори това „ново“ да е само спокойствие да разговаряте без обвинение и обида, то ще е ценно предвид бъдещата ви комуникация около отглеждането на общото ви дете.