Компенсаторна всеотдайност

Въпрос към психотерапевта

◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.

Здравейте, имам следния проблем. Имам детенце, което проявява доста агресия и е трудно контрулируемо. По този въпрос вече взимаме мерки и започнахме да посещаваме специалист. Но за грижите много разчитам на майка ми. Тя е много отдадена баба, но това по някакъв начин ме вбесява. Никога не е била отдаден родител към мен, никога не сме били близки и не е успяла да изгради връзка с мен.

Сигурна съм, че сама осъзнава, че е допуснала доста грешки в моето възпитание и все едно се опитва да коменсира сега с внучето, но лиспва моето уважение към нея. Когато ми дава съвети относно възпитанието или сама се опитва да направи нещо, дори то да е добро, аз изпитвам яд понеже знам, че с моето възпитрание не се е справила и все едно ще навреди на детето ми .

От друга страна е много всеотдайна, все предлага помощта си, постоянно помага на други хора, но за мен някак все едно го прави за да компенсира и не мога да видя усетя добрина в нея. Все едно се оитва да се направи на мъченица, за да видим колко всеотдайна и добра е. Как мога да променя това мое възприятие към нея? За капак след 2 неуспешни брака, се опитва да ми дава на мен съвети за отношенията. Предвид, че самата тя категорично не е щастлив и успешен човек, как да приема съветите й, колкото и добронамерени да са те?!

Отговор на психотерапевта

Консултация със специалист за детето е логичен опит за справяне с проблема, но е много вероятно да не доведе до желания резултат, докато между вас и майка ви тлее неразрешен емоционален конфликт и потиснати негативни чувства. Много вероятно е вашето дете с поведението си всъщност да изразява нещо, което усеща, че се случва между вас двете с майка ви.

То прави това по две основни причини: (1) защото когато в една семейна система има проблем, той „избива“ в най-слабото звено в системата, което обикновено е дететето; и (2) защото детето е много разтревожено от вашите отношения с майка ви (които вероятно го поставят и в конфликт на лоялност), а агресията нерядко е проява на свръх тревога.

Едно добро решение би било вие самата да потърсите терапевтична консултация, която да ви помогне да разберете по-добре и евентуално да промените отношенията с майка ви. Това ще се отрази благоприятно и на детето.

Хроника
Ключови теми

Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина

Свободни асоциации