Вината ми като майка

Ще се радвам на мнения от психолози или хора с опит в подобна ситуация. Синът ми на 9, губи баща си внезапно на 7- с доста силна връзка помежду им. Единият си дядо на 5г. От страна и на двете семейства баби и дядовци – интелигентна, финансово обезпечена среда и много грижи и помощ. И все пак.

Травмите от загубите, които някога ще се проявят. Вината ми като майка, че няма да се справя с това, той да порасне щастлив. Страхът от това, че липсата на мъжка ръка може да доведе до лоши компании, наркотици, грешни избори и непослушание в пубертета. Добър ученик е, но често проявява характер. Пътуваме – море, планини, Посещава редовно театри, концерти, спортува. Но от мъжките му нужди не разбирам. Роботи, пушки, топки, прашки, колички, лего – не мога да се включа. Та демоните и страха в мен не ми дават покой. Страх ме е, че за всяка грешка, провал или нещастие в живота му, аз ще съм виновна. Не съм майка орлица, напротив. Строга съм /може би прекалено/, самостоятелен е. Няма перфектен родител. Всеки се мъчи да даде най-доброто спрямо ситуацията и обстоятелствата, но точно те куцат при нас. Какви ли травми от детството ще лекува един ден и заради мен.

Отговор на психотерапевта

Ако някога синът ви лекува травми от детството, те ще са доста различни от това, което си представяте. Или поне ще са породени от други причини. Защото травмиращото за децата произтича най-вече от несъзнаваното на родителите, от техните “слепи петна”. Какво ще рече това? Например казвате, че се чувствате отговорна синът ви да порасне щастлив. Това, за което си давате сметка е вашето чувство на отговорност (то ви мобилизира и ръководи действията ви); но това, за което може би не си давате сметка е, че всъщност не знаете какво прави сина ви щастлив (в тревогата си не сте се сетили да се запитате). Той също не знае – това е въпрос на игра, на постоянно съвместно търсене. Ако вие не се заинтересувате искрено от това какво го прави щастлив, той също няма да се заинтересува – просто ще знае, че това не е важно. За него е важно това, което е важно за вас – а то е на първо място да облекчи чувството ви на отговорност, като разбере как да се държи така, че да изглежда щастлив. По този начин, казва д-р Уиникът, детето изгражда “фалшив Аз”. Безброй са начините, по които това вътрешно раздвоение между фалшив и истински Аз може да се прояви по-късно в живота. Част от тях сте описали като най-големите си опасения.

Всички знаем, че няма гарантиран път към щастието. Но един от начините да увеличим шансовете нашите деца да се радват на живота, въпреки неизбежните кризи и загуби, е като се опитаме да разчистим пътя им от нашия собствен товар. А нашия собствен товар са нашите собствени травми, оставили у нас своя отпечатък под формата на “слепи петна”.

---