Помощ! Дъщеря ми се самонаранява
Въпрос към психотерапевта
◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.
Здравейте! Притеснена и уплашена съм. Моля за съвети и насоки как да се справя с проблема. Имам дъщеря, тийнейджърка на 13 години. Никога до сега не ми е създавала проблеми. През изминалото лято си хареса момче и бяха “гаджета” по детски. След като се разделиха, дъщеря ми започна да си дере ръцете с нож.
Първият път, когато видях белезите, го приех като пубертерска игра. След определен период от време тя отново се нарани. Записах час при психолог, видя се с дъщеря ми и ме увери, че няма нищо притеснително. Успокойх се и почти бях забравила, докато тази вечер не и видях ръцете отново нарязани. В шок съм. Страхувам се. Когато я питам защо го прави ми казва, че и харесва, успокоява се. Питам я какво я притесява, а тя отговаря нищо.
Как да се справя, как да я накарам да осъзнае,че това не е нормално и е опасно. Искам отново да я заведа на психолог, но тя отказва. Със сигурност ще посетим отново професионалист, но ако някой може да ми даде съвет или ако някой е изживял същия кошмар, ще се радвам да сподели опит.
Отговор на психотерапевта
Личи си колко много обичате дъщеря си и колко страдате от това, което се случва с нея. Но посоката, в която търсите решение няма да доведе до резултат. Дъщеря ви ще саботира (макар и прикрито) работата с всеки специалист, при който вие я заведете. Причината е, че в нейния несъзнаван вътрешен свят вие, като нейна майка сте част от проблема й, но тя никога няма да ви го признае, защото панически се страхува да не наруши връзката си с вас.
Ако настоявате, ще стане по-лошо – може да ви заплаши, че ще си пререже вените или да започне да отказва да се храни. Нямате шанс с мерки за контрол, но същевременно се страхувате, че ако отпуснете контрола, тревогата ще стане непоносима. За да разберете дъщеря си по-добре, знайте, че вашето емоционално състояние отразява нейното – ако вие се чувствате в безизходица, тя се чувства в двойно по-голяма (точно затова, ако бъде притисната, може да направи нещо неразумно).
И все пак път има, макар и труден, криволичещ и косвен. Малки детайли в описанието на проблема говорят за вашите лични житейски травми. Как те са свързани с трудностите на дъщеря ви бихте могли да изследвате например във ваши собствени срещи с терапевт. Членовете в едно семейство са като скачени съдове – евентуална прмяна в единия неминуемо води до промяна в цялата семейна система.

Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт
Ключови теми
Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина