Проблемно хранене – травма или защита?

Текстът на запитването е свален по молба на автора. Възможно е да прочетете само отговора на терапевта, който може все така да ви е интересен и полезен.

Отговор на психотерапевта

Решението на вашата житейска дилема се съдържа в израза „Не всичко, което лети, се яде“. Това е ментална нагласа, не алиментарна (т.е. не конкретно свързана с храненето). Но ако умът, по някаква причина, не успява да упражни контролната си функция (а причините за това могат да са безброй), с нея се заема тялото – като изработва симптом, свързан с ограничения на храненето – много находчив, трябва да признаем, от гледна точка на символиката.

Няма нужда да пробвате всички терапии на света – първо, защото едва ли ще успеете да смелите такъв обем, и второ, защото повечето са junk food и образуват твърде много газове.

Точно както културата на хранене не означава да познавате всички видове храни, техния произход и взаимовръзки с други храни, а означава да сте в унисон с това, което е подходящо и благотворно за вашия организъм, така и психологическата култура не означава да знаете „кое откъде идва, кога се е появило и какво чувство/емоция седи зад него“, а означава да разбирате смисъла на преживяванията си, така че те да станат по-хармонични с вас самата. За да започне да се случва това, е необходима дългосрочна аналитична работа – която е много (пъти) повече от едночасов разговор.