Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Не знам от къде да започна. Страдам от вероятно хранително разстройство. Или както там се казва “емоционално хранене”.
Спортувам от приблизително 3 години, от около 2 се подлагам на различни режими. Имам добра визия, смея да твърдя и спортно стегнато тяло. Но напоследък искам от себе си повече и колкото и да ми казват, че изглеждам добре сякаш съм била по-добре и не им вярвам. Подлагам се на крайности и после изведнъж избухвам и започвам да се храня безконтролно. Осъзнавам, че приемам вредна храна в огромно количество и знам, че после ще имам доста проблеми заради това, но сякаш се утешавам като преям с боклуци. На следващия ден обаче започват лекари, лекарства и диета от типа на (пюре и каша). Това, което ме притеснява е, че се храня така под действието на емоции. Не мога да разбера кои емоции водят до това?
Страх, гняв, стрес, неудовлетворение, тревожност, безпомощност, не се чувствам обичана, критикувана, подценявана?! Как да се справя с това? Писна ми да ставам и да лягам с мисълта “какво ще ям”, “калориен дефицит”, ” какво да тренирам днес” и най вече “защо не отслабвам “. Боря се с 1 кг, за хората смешно, за тези които тренират ще ме разберат.
Търся съвет, как да променя мисленето си и да контролирам емоциите си, за да не се стига до преяждане за утеха, лекарства и обвинителен период? Благодаря
Отговор на психотерапевта
Смисълът на вашия проблем е да НЕ разберете какви емоции го предизвикват. Т.е. колкото повече се опитвате да разберете и да внесете контрол, толкова повече се засилва хранителният проблем. То е все едно да се опитвате да разплетете възел като дърпате краищата на въжето – колкото повече дърпате, толкова повече възелът се затяга.
Нужен е съвсем различен подход. И той се състои в това да се създадат необходимите условия възелът да се разхлаби и постепенно да се разплете без усилие. А това е деликатна, специализирана и далеч не прволинейна работа. Промяната на мисленето и контролът над емоциите не са условие за справяне с хранителното разстройство – точно обратното: те могат да бъдат единствено ефект от терапевтична работа по справянето с него.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт