Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, имам нужда от съвет. Дъщеря ми, която е на 3 години и половина има лош навик – души си ръцете. Всичко започна отдавна, но не отдадох значение навреме. Сменях често сапуните вкъщи и на нея и правеше впечетление, че ръцете и миришат по различен начин. Тогава наистина не предполагах, че ще и стане лош навик.
С времето започна да ги души без значение какво прави, правех забележки, но не ме отразяваше. Имали сме многобройни разговори, че не е хубаво така, ръчичките са чисти, обяснявах, но не става. Вече и мои близки ми казват, че я забелязват, грозно било и да я отуча, но не знам как. Пробвах наистина с много говорене. Пробвах дори да я заплаша, че няма да има играчки, бях и се скарала, дори се случи да я ударя по ръцете, за което съжалих много. Тя не спира да го прави. Всеки разговор завършва с рев и отговор, че ръцете и миришат на нещо и сама казва, че не може да спре.
Тя е много умно дете, много осъзната за възрастта си. Чувствам се виновна, защото не и направих забележка навреме и сега е някаква мания. Преди време беше започнала да си бърка в носа, но там се оказа, че има причина и нещо я дразни, след което продължи, но с времето спря. Сега обаче не виждам край на този нейн навик. Моля кажете ми как да подходя. Да добавя, хигиената е отлична. Наскоро я бях забелязала, че не иска да прави контакт с ръце, не иска да я пипат, някак си наби в главата, че и има нещо на ръцете. Не спирам да я заигравам да играем на различни игри от типа: “Дай бабо огънче” и има подобрение, спря да се дърпа, но само за опредени моменти.
Обаче на моменти я забелязвам как си държи свити ръцете и дори не иска са пипа нещата с длани. Освен това, при всеки мой опит да я хвана, но със заобиколна цел от към игра, тя си дърпа ръцете и ги подушва. Чувствам се вече зле, сякаш с моите опити за разговори стана по-зле.
Отговор на психотерапевта
Макар все още да не знаем какво точно предизвиква този странен навик у детенцето, едно е сигурно – той е израз на тревога. Затова всяко активно действие от ваша страна, насочено към преборване на навика, би било безполезно и контрапродуктивно, ако не се разбере причината и естеството на тревогата. Нещо повече – ако с по-твърди мерки все пак успеете да наложите на детето да престане да го прави, скоро то ще развие нов и може би по-тежък симптом.
Добрият подход е да приемете това натрапливо действие на дъщеричката ви като опит да ви каже нещо, което не може да изрази по друг начин. Опит да комуникира нещо, което я измъчва. Какво можете да направите, за да разгадаете поведението й? Най-важното е да се успокоите и да помислите откъде бихте могли да получите най-компетентна помощ. Най-напред опитайте през личния лекар на детето, който може да ви насочи към подходящ специалист (детски психолог или психиатър) във вашия или друг областен град. Ако имате финансова възможност, можете да направите консултация и с детски психоаналитик (това са специалисти, специално обучени да разчитат символиката в детското поведение).
Има и трети вариант, който можете да опитате, без да ангажирате директно детето: самата вие да проведете няколко терапевтични сесии с психоаналитичен терапевт, който да ви помогне да разберете смисъла на поведението на дъщеричката ви, което в момента е плашеща загадка за вас. С това разбиране ще дойдат и отговорите как да се погрижите, за да успокоите тревогите й. (Когато това се случи, симптомите ще отпаднат от самосебе си.)
Който и вариант да изберете, бъдете подготвена за въпроси от страна на специалиста, които могат да ви се сторят смущаващи – свързани с детската сексуалност, семейната среда, възпитаването на хигиенни навици и пр. Ако трябва да степенувам необходимостта от консултация със специалист по 10-степенна скала, бих оценила вашият случай със важност 9.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт