Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, жена на 28 г. съм. Завършила съм в чужбина магистратура Бизнес администрация и информационни системи. Не знам вече каква работа да търся тъй като пробвах какво ли не и последните пъти все нещо не правя както трябва, и все ме съкращават на около 3-тата седмица. Днес например ме съкратиха защото вчера изпаднах в паника и силна тревожност (която имам от 3 години), и просто блокирах, разплаках се, и после 3 часа не можех да се успокоя.
Имам предписано медикаментозно лечение защото съм с гранично личностно разстройство с тревожни и депресивни симптоми, не ми се живее 24/7, постоянно мисля за суицид и не виждам никаква светлина в тунела. Работя с терапевт, като съм сменяла доста, но като че ли прогрес няма. А се старая изключително много, и повярвайте ми – вече си изчерпвам всичките сили.
Кой ще ме приеме на работа такава притеснителна и тревожна? И също прекалено емоционална и плачлива? Не мога да контролирам емоциите си и когато ми се плаче, просто сълзите ми се стичат от само себе си, не знам как да го обясня… ако можех да махна тази емоционалност от себе си, щях да го направя.. Писна ми от всичките ми усилия, които не дават никакви резултати.. Не знам и към кого да се обърна вече, все нещо не правя както трябва, не реагирам както трябва – а как трябва да реагирам всъщност?
Не знам вече и друг ли терапевт да търся, наистина не виждам смисъл да правя каквото и да е… То поне нещо положително и хубаво да имаше в моя живот (освен семейството ми), всички приятели ме забравиха, всеки работи, а аз? Аз се боря с ниско самочувствие от малка, и все още хората го виждат… За хора като мен няма място…
И тия терапевти и лекари какво правят досега? Защото от почти 3 години се “лекувам” и, нито тревожността ми е спаднала, нито виждам някаква светлина в тунела, дори и малка, самотна съм, нещастна, и тотално не виждам смисъл да се боря повече в този свят.. Бясна съм даже на родителите си, които са ме родили защото никога не съм искала да се раждам. Ама – никога. Просто, не искам живота. Точка.
Извинявайте, имах нужда да споделя и ще приема всякакви съвети… Не искам цял живот да съм така, просто не знам вече и аз как да си помогна…
Отговор на психотерапевта
Съжалявам, че не мога да облекча страданието ви, но може би мога мъничко да намаля объркването ви, като очертая хоризонтите. Сигурно си знаете, че граничното личностно разстройство е тежка и дълга борба. То не се лекува с лекарства, но лекарствата са ви предписани заради силните тревожни, депресивни и суицидни симптоми. Ако ги пиете от три години и те не облекчават напрежението поне малко, е добре да говорите с психиатъра си да ги смени с други.
При вашето състояние психотерапията е много продължителна. Практически се подгответе тя да стане част от живота ви в следващите 10-12 години. Затова мястото, часа и цената трябва да са удобни и приемливи за вас. Това не значи, че “отлагате” живота си, докато се излекувате – напротив, терапията е един подкрепящ и балансиращ фактор в обичайното ви ежедневие.
Качествата на терапевта са важни, но е често срещано хората с гранично разстройство да сменят много терапевти. (Това се дължи на определена психична динамика, която се развива в терапевтичната връзка.) Ако вашият терапевт не се страхува да обсъжда моментите на криза в отношенията ви, без да ви изкарва виновна за тях, той може би е добър и подходящ за вас.
Да живееш с гранично личностно разстройство е като да си лодка във вечно бурно море. Изтощително е и опасността сякаш дебне всяка минута. Именно постоянната борба за оцеляване в бурното море на турболентните (семейни) взаимоотношения ви е направила това, което сте – изключително чувствителна към всякакви сигнали за възможна катастрофа. И днес, на прага на зрелостта, дори спокойните води не са гаранция срещу тревогата. Но това не е присъда. Просто е необходимо време и терапевтична работа, докато режимът на оцеляване, закодиран в тялото и ума ви, отстъпи място на по-възнаграждаващо взаимодействие със света и хората.
П.П. Правя уговорката, че психиатърът и психотерапевтът е препоръчително да са двама различни специалисти.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт