Кой не е чувал за Негово величество Нарцисиста! Онзи грандиозен, самовлюбен и харизматичен манипулатор, чиято брадичка е винаги сантиметър над носа. Но ето няколко по-малко известни нарцистични черти и поведения, които може да не са така очевидни, но са все така подмолно нарцистични. Ще ви изброя 7 от тях:
1. Фалшиво смирение
Някои нарцисисти маскират своята грандиозност с прекомернa самоироничност или фалшива скромност. Те имат маниер да се принизяват, просейки си комплименти, или да се представят за скромни, докато всъщност имплицитно искат да изкопчат потвърждение на превъзходството си. Например казват: “Аз съм само един обикновен човек, не заслужавам това признание! Като очакват да чуят: “О, и още как, та ти си най-добрият!” Обикновено твърдят, че „мразят да са център на внимание“, но винаги успяват да обърнат вниманието към себе си. Често ще ги чуете да критикуват човешката суета, алчност, прекомерна амбиция, с което негласно изтъкват себе си като въплъщение на противоположните ценности. Тук ще разпознаете всякакви живеещи в показна скромност гурута, “духовни водачи”, и модерни версии на самобичуващите се монаси.
2. Манталитет на жертва
Вместо да се вписват в образа на силни и могъщи, някои нарцисисти избират да се представят като жертва във всяка ситуация. Те се опитват да управляват другите чрез вменяване на чувство за вина и негласно изискване за състрадание, вместо чрез явно доминиране. Т.е. вместо да претендират за внимание, пръскайки грандиозност, те го получават, като карат другите да се чувстват виновни за тях. Например: постоянно говорят за това как са били онеправдани от приятели, семейство или колеги, но не поемат отговорност за ролята си в конфликтите. Превръщат всяко незначително неудобство в драматична история за лично страдание, карайки другите да се чувстват длъжни да им помогнат или да ги подкрепят. Нагърбват се жертвоготовно с черната работа или се оставят да бъдат ощетени в някакви отношения, за да упражнят впоследствие морално превъзходство. На принципа: “Аз направих толкова много за теб, а едно благодаря не получих в замяна!” Ако бъдат конфронтирани за манипулативното си поведение, те обръщат палачинката и казват нещо от рода: „Ето на, аз съм най-лошият човек на света и никой не го е грижа за мен“.
3. Отдръпване с мълчание
Вместо експлозивен гняв, някои нарцисисти наказват хората, като ги игнорират, отдръпват любовта/вниманието си или внезапно стават недостъпни. Тази пасивно-агресивна тактика се използва за контролиране на другите без пряка конфронтация. Например: След дребно несъгласие внезапно спират да вдигат телефона, да отговарят на съобщения или се държат студено и дистанцирано без обяснение. В отношенията с децата си или в партньорските си връзки лишават “провинилия се” от жестове на обич или емоционална подкрепа като наказание за това, че не са постигнали своето. На работното място могат да “пропуснат” да споделят важна информация или да изолират обекта на недоволството си от груповите разговори, като форма на власт и контрол.
4. Хронична скука
Нарцисистите се нуждаят от постоянно стимулиране и възхищение. Когато не са център на внимание, те могат да станат раздразнителни, неангажирани или да търсят да предизвикат драма, за да потвърдят своята важност. Например: често започват проекти или хобита със силен ентусиазъм, но бързо ги изоставят, когато спрат да получават похвали и признание за напредъка си. Или точно когато ситуацията изглежда спокойна, най-неочаквано могат да създадат драма в отношенията, само за да почувстват някаква тръпка или да си възвърнат усещането, че нещо се върти около тях. В компания ще ги познаете по това, че ако груповият разговор не е фокусиран върху тях, те започват да проверяват телефона си или безцеремонно връщат темата обратно към себе си.
5. Емоционално хамелеонство
Нарцисистите могат да адаптират своята личност, емоции или ценности, за да се впишат в различни групи или ситуации. Това обаче не е истинска интеграция в средата; това е манипулативна тактика за получаване на одобрение и влияние. Например: Те могат първоначално да имитират поведението, интересите или личностните черти на другите, за да спечелят доверие и възхищение. Когато това се случва в партньорската връзка, могат да накарат другият да почувства, че е намерил “сродната си душа”, както се казва. С течение на времето обаче те използват тази заблуда, в която са вкарали другия, за да го манипулират и контролират, като често изхвърлят от обкръжението си хората, които вече не отговарят на нуждите им.
6. Скрита съревнователност
Някои нарцисисти постоянно се сравняват с другите, дори в ситуации, в които конкуренцията не е необходима. Те тайно изпитват нужда да бъдат „най-добрите“ във всичко, дори за сметка на другите. Например: Приятел омаловажава вашите постижения с думите: „Това е страхотно! Иска ми се и аз да имах твоето свободно време, за да се занимавам с такива неща.“ Или на работа се преструват, че подкрепят колегите си, но тайно ги саботират или си приписват заслугите за идеите им. Ако някой друг привлече вниманието в групова обстановка, те неусетно пренасочват разговора обратно към себе си, вметвайки например “Това ми напомня, когато аз…”.
7. Тестване на границите
Нарцисистите тестват границите на другите в началото на връзките си, за да преценят докъде ще им “минават номерата”. Така те се ориентират кой ще толерира тяхното поведение и кой не. Например: В началото „на шега“ пускат нещо обидно по ваш адрес, за да видят дали ще им потърсите сметка/извинение или просто сконфузено ще се засмеете. Могат да отправят неразумни молби, например за услуги или заеми в началото на приятелството, само за да видят дали ще поддадете на натиска. В партньорските си връзки често започват с дребни манипулации, например да ви накарат да отмените плановете си за вечерта, заради “романтична изненада” в последния момент, и тези посегателства върху вашите планове и автономност постепенно могат да ескалират във времето.
* * *
Нарцистичното поведение е обект на нестихващо любопитство през последните години, на което дължим и популярния карикатурен образ на нарцистичната личност. Много неуспешни връзки и отношения се обясняват лесно и удобно с „нарцисизма“ на партньора или родителя, заклеймяван за всичките злини на света. В крак с тази тенденция, не пречи и тук да се пошегуваме и посмеем. Но истината е, че нарцистичната проблематика е много комплексна; тя е съставна част на редица психични страдания и, както твърди изтъкнатият представител на невропсихоанализата проф. Марк Солмс – има много и различни видове нарцисизъм.
Тъй като често сме склонни да забелязваме нарцистичните черти у другите, но не и у себе си, е добре да помним, че ако доброволно сме влезли в такава връзка, то нещо от нашия собствен нарцисизъм, за който може би не си даваме сметка, е откликнало на нарцисизма на другия. Кое е това в нас, което с готовност откликва на нарцисизма на другия, често поставяйки ни в емоционално изтощаваща ситуация? Задълбочено аналитично изследване може да даде отговор на този въпрос.

За автора: Полина Юлиева е психолог, магистър по клинична социална работа и психоаналитичен психотерапевт
