Терапевтичната връзка – отвъд загрижеността и емпатията

терапевтична връзка

Една добра терапевтична връзка е много повече от топли чувства.

Най-ранните ни стилове на привързване залагат шаблоните за следващите ни връзки. Затова повтаряме едни и същи модели на взаимоотношения през целия си живот. Съпътстващи ни от самото начало, тези модели са често толкова невидими за нас, колкото и атмосферата, която ни заобикаля.

Терапията е взаимоотношение и пациентите донасят своите шаблони и модели в нея. Терапевтът навлиза в гравитационното поле на проблемните отношенчески модели на пациента, преживявайки ги и участвайки в тях. Чрез (и само чрез) разпознаване на собственото си неизбежно участие в тези модели, той е в състояние да помогне на пациента да ги разбере и преработи.

Това е терапия, която променя живота. Това е сърцевината на психоаналитичната терапия.

Силвия е жена в края на трийсетте си години, елегантна, образована, с успешна кариера. Към нея проявяват интерес мъже, за които повечето жени могат само да мечтаят. И все пак тя е самотна. Не може да установи интимна връзка и страда от пристъпи на депресия. Опитала е терапия няколко пъти. Казва, че за нещастие, това никога не е променило нищо и терапевтите в крайна сметка винаги търсели да получат одобрението й. 

Клиницисти, обучени в когнитивно-поведенческа и други “базирани на доказателства” терапии, рядко придават особено значение на коментара на Силвия за предишните й терапевтични отношения. Ако го правят, често се ръководят от разбирането, че на нея й е нужен уверен в себе си терапевт, който няма да се чувства несигурен и обезоръжен пред външността или статуса й.

Напротив – от психодинамична* гледна точка е без значение колко уверен в себе си е терапевтът на Силвия. Тя няма нужда от уверен терапевт. Но има нужда от терапевт с достатъчно себерефлексия и кураж, за да забележи тези специфични моменти на несигурност, които изпитва в присъствието на пациентката си, да ги третира като информация и да ги използва в услуга на разбирането на нейното състояние.

Така например терапевтът би могъл да каже: „Знаете ли, вие сте тук, за да ви помогна, но на моменти се улавям, че искам да ви впечатля или да получа одобрението ви, което разбира се, не ви помага изобщо. Опитвам се да разбера какво означава и дали може да е пролука към разбиране на случващото се и в други ваши взаимоотношения. Дали е нещо, което ви се струва познато?“

И тук вече може да започне истинската терапия.

Силвия не знае какво се обърква във взаимоотношенията й. Нещата, които прави, за да се сближи с хората, са същите онези неща, които пречат на истинското свързване и интимността. Жените или й завиждат, или са респектирани. За мъжете или е завоевание, или е извън целевата им група. И в двата случая интимността е невъзможна.

Силвия не е в състояние да разкаже на терапевта си това – тя му го показва с поведението си. Начинът, по който пациентът общува с терапевта, разкрива модели на взаимоотношения, характерни за живота му въобще. В една терапевтична връзка тези модели могат да бъдат разпознати, разбрани и преработени.

Това е основополагащ механизъм в психоаналитичната терапия, който я отличава от всички останали терапевтични модалности.

Ако попитате представители на която и да е психотерапевтична школа, единодушно ще ви кажат, че терапевтичната връзка е много важна. В опит да оспори “митовете” около когнитивно-поведенческия подход един от водещите му експерти подчертава, че те също „правят много неща, за да създадат силен съюз с клиентите си – работят в сътрудничество с тях, питат за обратна връзка … и се държат като истински, топли, емпатични, заинтересовани и грижовни човешки същества.“

В повечето случаи очакваме такова отношение и от своя фризьор или счетоводител. Но от психотерапевта очакваме нещо повече. Ако той няма концепция, че терапевтичната връзка е прозорец към вътрешния свят на пациента и лаборатория за тестване на взаимоотношения, където житейските модели могат да бъдат разпознати, разбрани и преизградени, емпатията и загрижеността ще са от незначителна полза.

Някои клиенти може да са напълно доволни от терапевти, които „работят в сътрудничество“ и провеждат терапия по “ръководство с инструкции” и “базирани на доказателства” методи. Но тези, които искат да променят съдбата си, ще търсят терапевт, преминал през дълъг личен терапевтичен опит – който е придобил експертизата и смелостта да чува и да говори за нещата, които наистина имат значение.



Полина Юлиева