Интерсубективност:
Обяснителният модел на психологичния проблем и на случващото се в терапевтичната сесия престава да бъде фокусиран върху пациента, а се измества върху взаимодействието в диадата терапевт-пациент. Идеята е, че в работата си заедно те създават обща психична реалност — интерсубективно поле — което не е просто сума от психичните реалности на всеки от участниците, а има свои уникални характеристики като трета реалност. Това поле може да бъде наблюдавано само отвътре и неговото изследване, разбиране и практическо използване може да придвижи терапевтичния процес в ситуации, в които работата изглежда блокирана от защитните операции на пациента.
В по-широк план интерсубективното поле предполага, че част от поведението на наблюдавания е продиктувано от самия наблюдател в конкретната ситуация. В терапевтичен план това снема от пациента част от отговорността за случващото се в сесията или в отношенията му с другите хора и е информативно по отношение на неговите проблематични очаквания да бъде третиран по определен (често негативен) начин.
Концепцията за интерсубективността процъфтява в рамките на релационната психоанализа, с което в края на миналия век се влива свежа кръв във вените на столетната терапевтична теория и практика. Понастоящем е едно от официално признатите направления в психоанализата, с което свързват имената си аналитици и изследователи от световна величина.