Защо Психология 4.0?

Психотерапия в духа на времето

Хората променят света, но и светът променя хората

Знанието за човека съпътства технологичния прогрес. Днес, на прага на Четвъртата индустриална революция, психологията крачи към своя революция. Така както “учещите се машини” — способни да се самоуправляват и децентрализирано да вземат решения — са настоящият залог за устойчиво и екологично бъдеще, едно анти-утопично разбиране за човека, не като проект, а като самоорганизираща се система — способна да поражда свои собствени смисли и основания за промяна — може да бъде отправна точка към едни по-благополучни отношения между хората и обществата.

Преразглеждането на класиците е единствената истинска форма на вярност към тях *

Ето една илюстрация как се е развивал възгледът за света през последните няколко века и как това развитие едновременно произтича и намира отражение в централни сфери от живота. Психотерапията не е изключена от този процес — само ако следва духа на времето, може да помогне на клиентите си да (пре)осмислят света по адекватен за съвремието си начин. Затова централният въпрос при избора на психотерапевт е не какви видове психотерапия практкува, а от какъв възглед за света се ръководи практиката му. Нали революциите се случват първо в ума… или не съвсем? Към инфографиката ⇣ ⇣ ⇣

Революция 1.0 (18-ти век)

Възглед за света: Механистичен. Цялото е сбор от съставните му части, които изпълняват строго определени функции.

Революция 2.0 (19-ти век)

Възглед за света: Динамичен. Явленията са резултат от взаимодействието на сили и енергии, които не са пряко наблюдаеми.

Революция 3.0 (20-ти век)

Възглед за света: Кибернетичен. Системите се управляват чрез постоянна обратна връзка какво се случва на изхода им.

Революция 4.0 (21-ви век)

Възглед за света: Децентричен. Машините и хората пораждат собствената си реалност и я съгласуват чрез учене от обкръжението си.

Защо 4.0

Индустрия 1.0

Механизация

First Industrial Revolution

С изобретяването на парната машина индустрията става водещ отрасъл. Новият вид енергия и изграждането на железопътни мрежи дават тласък на всички обществени процеси.

Защо 4.0 ↺

 

Психология 1.0

Френология

Традиционно умът е бил изучаван чрез интроспекция. Френологията предоставя привлекателна биологична алтернатива, която се опитва да обедини всички психични явления, използвайки последователна биологична терминология.

Подходът на Gall подготвя пътя за изучаване на ума, който в крайна сметка довежда до опровергаването на собствените му теории.  Френологията допринася за развитието на физическата антропология, съдебната медицина, изучаването на нервната система и анатомията на мозъка, както и за обособяването на приложната психология като научна дисциплина.

Защо 4.0 ↺

 

Индустрия 2.0

Електрификация

Second Industrial Revolution

Новите енергийни източници и нарасналите индустриални нужди въвеждат поточните линии в крупните фабрики. През следващите десетилетия се наблюдава бум на изобретенията, сред които са телефонът, автомобилът, самолетът.

Защо 4.0 ↺

 

Психология 2.0

Психоанализа

В края на 19-ти век идеята за несъзнавания психичен живот освобождава западния човек от поредната антропоцентрична заблуда. Или както казва създателят на психоанализата Зигмунд Фройд, човечеството е трябвало да понесе поне три големи удара по наивния си нарцисизъм: първият е от Коперник, че земята не е център на вселената, вторият от Дарвин, че човекът не е венецът на Творението, и третият от самия Фройд — “че егото не е господар в собствения си дом”. Революционното откритие е, че това, което съзнателно мислим и чувстваме, далеч не е е цялата картина — значителна част от нашето поведение се определя от несъзнателни мотиви и конфликти и в този смисъл трябва да се примирим, че знаем само малка част от това, което се случва в дълбините на психиката ни.

Скандална за времето си, психоанализата не успява да се превърне в академична наука, въпреки че е широко застъпена в следвоенната психиатрия. Но влиянието, което оказва върху социо-културния живот на западния свят, върху модерните средства за формиране на обществени нагласи и постмодерната философия, я правят една от най-разпознаваемите, плодотворни и ревностно пазени доктрини за човешкото функциониране. Тя става прототип на психотерапевтичната практика въобще. Съвременната психоанализа (и психоаналитична психотерапия) продължава да развива теоретичната си основа в няколко направления, които и до днес предлагат най-интригуващите и клинично валидни модели на човешкото функциониране.

Защо 4.0 ↺

 

Индустрия 3.0

Дигитализация

Third Industrial Revolution

Развитието на електрониката, телекомуникациите и компютрите налага ерата на високо-автоматизираното производство и отваря пътя на роботиката, биотехнологиите и изучаването на космоса.

Защо 4.0 ↺

 

Психология 3.0

Интерсубективност

Обяснителният модел на психологичния проблем и на случващото се в терапевтичната сесия престава да бъде фокусиран върху пациента, а се измества върху взаимодействието в диадата терапевт-пациент. Идеята е, че в работата си заедно те създават обща психична реалност — интерсубективно поле — което не е просто сума от психичните реалности на всеки от участниците, а има свои уникални характеристики като трета реалност. Това поле може да бъде наблюдавано само отвътре и неговото изследване, разбиране и практическо използване може да придвижи терапевтичния процес в ситуации, в които работата изглежда блокирана от защитните операции на пациента.

В по-широк план интерсубективното поле предполага, че част от поведението на наблюдавания е продиктувано от самия наблюдател в конкретната ситуация. В терапевтичен план това снема от пациента част от отговорността за случващото се в сесията или в отношенията му с другите хора и е информативно по отношение на неговите проблематични очаквания да бъде третиран по определен (често негативен) начин.

Концепцията за интерсубективността процъфтява в рамките на психоаналитичната традиция, с което в края на миналия век влива свежа кръв във вените на столетната терапевтична теория и практика. Понастоящем е едно от четирите официално признати направления в психоанализата, с което свързват имената си аналитици и изследователи от световна величина.

Защо 4.0 ↺

 

Индустрия 4.0

“Умни фабрики”

Кибер-физични системи, които могат да следят физическите си процеси, да комуникират една с друга в реално време и взимат децентрализирани решения за операциите си, са вече в основата на “умните фабрики”. С “интернет на нещата” пресичането на границите между биологичното, физичното и дигиталното е все повече факт.

Защо 4.0 ↺

 

Психология 4.0

Автопойеза

Разбирането за човека и мястото му в света се освобождава от представата за една обща предзададена реалност, която можем да променяме директно чрез силата на ума и действията си. Вместо това теорията за автопойетичните системи предлага идеята, че реалността е съставена от неизброимо множество от саморегулиращи и самовъзпроизвеждащи се системи, които се намират в постоянно взаимодействие помежду си, такова, че всяка система се явява обкръжение за други системи, които взаимно обуславят развитието си, но никога не се намесват пряко в операциите една на друга. Така човекът вече не се разглежда като единство на ум и тяло, в което умът има господстваща роля (една остаряла просвещенска доктрина, която не успява да обясни голяма част от психичните и социалните явления днес), а като динамична свързаност на поне три самостойни системи — биологична, психична и социална.

Всяка от тези системи е автопойетична, което означава, че сама поражда и поддържа себе си с набор от собствени операции, продиктувани от собствената й (само)организация. Това, че една система произвежда себе си означава също, че произвежда и границите си с обкръжението. Веднъж създала свои граници, всяка система става оперативно затворена — един вид самодостатъчна — не зависи и не допуска намеса отвън, за да функционира. Но това не значи, че няма връзка и не комуникира със своето обкръжение, което на свой ред също е самостойна и затворена система (или множество от такива). Взаймодействието обаче е чисто “информационно” – системата сама “решава” (дори биологичната система, която няма разум в общоприетия смисъл) какво да предприеме на базата на получената информация, в зависимост от собствената си организация. (Например психичната система получава информация от социалната система – на базата на споделен смисъл – че дадено поведение е неприемливо, при което психичната система на един човек ще реагира с коригиране на поведението, докато при друг със засилване на същото контрапродуктивно поведение.)

Но как е възможна промяна, ако системите са затворени и не могат да бъдат директно повлияни отвън? Самата същност на автопойезата позволява това. Тя е процес на самопораждане, при който системата постоянно получава и реагира на информация от собствените й компоненти, така че да поддържа непроменлива организацията си и да продължава да съществува, запазвайки идентичността си дори при подмяна на някои от компонентите (можем да мислим за една биологична клетка, например). Именно тази организация е отговорна за това как системата ще реагира на външни смущения и дразнения. Ако те са в оптимален диапазон (т.е. не са просто шум и не са разрушителни за системата), тя вероятно ще отговори с определена промяна на структурните си елементи, постигайки по този начин по-високо ниво на сложност и увеличавайки шансовете си за оцеляване (при запазване на организацията = идентичността си). Структурните промени от такъв порядък едновременно поддържат стабилността на системата и способстват за пораждането на нови, по-сложни организационни форми (ко-еволюция). (Например развитието на правната система, кореспондиращо с промяната на обществения ред/йерархия и пр.)

Както стана ясно, оперативната затвореност на автопойетичните системи не ги възпрепятства да бъдат “отворени” към обкръжението си. Напротив — постигането на автономност им позволява да си изградят механизми — биологични, ментални, комуникационни — чрез които да наблюдават своето обкръжение. Затваряйки се, те образуват един вид “мембрана”, благодарение на която могат да различават себе си от обкръжението си и така да влязат в отношение с него (да го проблематизират или да резонират с него). Т.е. може да се каже, че способността на системата да наблюдава и да влиза в отношение с обкръжението си е функция на нейното отграничаване (диференциране). Способността за наблюдение е от ключово значение, защото само така системата може “да реши” да настрои операциите си към промяна. Никаква пряка намеса отвън не може да стори това.

Как всичко това е свързано с психотерапевтичния процес и постигането на промяна чрез него? Значи ли, че никаква пряка намеса на психотерапевта не може да промени психичната система на неговия пациент? Да, и слава Богу! Единственото, което терапевтът може да направи, в качеството си на обкръжение за пациента, е да предизвика у него известно вълнение, колебание, учудване, което вътрешната му организация да сметне за достатъчно основателно, за да пожелае да се придвижи към по-висока системна сложност (равнозначно на по-голяма жизнеспособност), или казано на терапевтичен жаргон — да направи малка крачка по пътя на собствено личностно израстване.

Само така е възможна промяна. Ние сме продукти на самите себе си и произвеждаме собствената си реалност. В известен смисъл ние можем да правим само това, което правим. Да научим само толкова, колкото се интересуваме. Не можем да получим отговори на неща, за които нямаме въпроси. Но каква е отговорността на терапевта, когато няма изпитана технология на въздействие? Когато няма линейна причинно-следствена връзка, между въздействие и промяна? Широката цел на психотерапията е да се помогне на клиента да се ангажира в един оздравителен психологичен процес с по-бързи темпове, отколкото би могъл да го направи само със собствените си усилия. Това означава да осигури среда за експериментиране, в която действията на клиента да бъдат разбирани като въпроси, на които търси отговори. Ролята на терапевта е не само да чува тези въпроси като пролуки в структурния код на психичната му система, където въздействието има шанс да резонира, но и във всеки един момент да “слуша” за менталния регистър, в които клиентът на свой ред “чува”, за да се акордира с него. Останалото е… автопойеза!

Защо 4.0 ↺

 


* Адаптиран цитат от лекция на Славой Жижек.

Моля, свържете се с мен, за да копирате текста.