Ограничаващи мисли

Здравейте!

Днес попаднах на една статия за ограничаващите мисли и ми се иска най-вече специалистите да коментират методи, техники, трикове за справяне с подобни мисли?

Или пък хора, които успешно са използвали такива, за да си помогнат и да преодолеят ограничаващите мисли.

Благодаря предварително!

Отговор на психотерапевта

Хората сме ограничени същества. Или поне имаме нужда от граници, които да ни дефинират – в пряк и преносен смисъл (кожата например е една такава граница между това, което е нашето тяло и това, което е обкръжение за него). Без усещане за граница, липсва и усещане за мен като субект, отделен от обкръжението. Този факт от материалния свят важи с пълна сила и за психичния. Липсата на психични граници е състояние равнозначно на психоза и е толкова плашещо за индивида, че имаме нужда да се браним от усещането за неограниченост и безграничност на всяка цена.

Познаването на собствените граници не е нещо, с което се раждаме – това е развитийно постижение. Учи се в хода на порастването – понякога неусетно, понякога драматично (например като си счупим крака, скачайки от твърде високо). Това научаване никога не е пълно и окончателно и неведнъж в живота ни се налага да тестваме ограниченията си отново и отново. Но понякога усещането за граница остава сериозно компрометирано дори в по-зряла възраст. Човек продължава да фантазира себе си в света като подобие на супермен, за когото всичко е възможно. А това е бедствие. Защото, ако съм всесилен да създавам неща и да спасявам, значи съм всесилен и да разрушавам и унищожавам.

Не знам какво точно разбирате под „ограничаващи мисли“, но щом се появяват, вероятно изпълняват някаква функция, идват да свършат някаква работа за вас. Щом ги наричате „ограничаващи“, може би са свързани с вашите собствени преживявания на несигурност по отношение на възможностите и лимитите ви. Сигурно тези мисли ви досаждат, пречат или провалят живота ви и е много изкушаващо да искате да се отървете от тях с някакъв лесен трик или техника. Но дори това да беше възможно, дали е разумно? Дали не си струва да се поинтересувате какво имат да ви кажат за вас самата, преди да ги пропъдите?