Как да разпознаем потенциален насилник

Въпрос към психотерапевта

◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.

Имам въпрос, свързан с публикациите за насилие над жени в медиите. Ако една жена е средно интелигентна и интуитивна, има житейски опит, включително опит с мъже, може ли да разпознае у нов партньор белезите на бъдещ насилник и как?

Може ли жената по темперамента и характера на мъжа, по негови прояви, нямащи нищо общо с физическа агресия към някого, да го оцени като потенциален насилник? Също какъв тип жени често са жертви на насилие – асертивни жени, подчинени жени, красиви жени (заради ревност), друго? И какво в насилниците ги прави привлекателни за тези жени? Какво поведение, кое качество? И свързани ли са те със сексуално привличане или не непременно?

Отговор на психотерапевта

Връзката на жертвата с насилника е много комплексна. Жертвата попада в капана на насилието тъкмо заради интуицията си и защото има „сензори“ за стръвта, която бъдещият насилник залага. Жена, която изначално няма опит с насилие в родното си семейство (което в един идеален свят би било норма), просто няма да се улови на въдицата – ще подмине стръвта с безразличие или със известно количество здравословна погнуса.

Това, разбира се, ни вкарва в порочния кръг на обвиняване на жертвата за собственото й нещастие. Затова релевантният въпрос е не как потенциалната жертва да се научи да разпознава бъдещия насилник (тя това отлично го може, макар и не съвсем съзнавано), а как да започне да иска и да вижда за себе си по-привлекателни алтернативи за себереализация (т.е. да не налапва стръвта, защото вече има други и по-добри планове за себе си). Ясно е, че тази пренагласа на ума изисква дълга терапевтична работа.

Най-общо казано това, което ни привлича в един потенциален партньор е начинът, по който той пасва на нашия имплицитен (и често несъзнаван) личен проект за себереализация. Тези лични проекти се изграждат в родното семейство. Когато едно момиче израства в среда, в която се практикува насилие под някаква форма, хоризонтът му дотолкова се стеснява, че проектът за себереализация се свежда до възвеличаване на собствената способност за понасяне на неправди и страдание. В такъв проект за жертвата има „утеха“, защото е повече от нищо. (Не че тя няма и други проекти, например принц на бял кон, но сблъсъкът с реалността рядко оставя поле за реализация на приказни сценарии.)

Бъдещият насилник апелира (изпраща сигнали) именно към този имплицитен проект на потенциалната жертва (защото, разбира се, и той на свой ред разполага само с подобен реципрочен увреден и отчаян проект за самия себе си). И да, всичко това е силно скрепено през сексуалното привличане и не малка доза показна романтика.

Хроника
Ключови теми

Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина

Свободни асоциации