Да поговорим за другото в нас, за другите същности, които ни обитават. Ще ви разкрия две от тях: другото като памет за субектността на вида, на който сме подвластни и другото като лудостта, която е част от нас и с която трябва да имаме известна връзка, за да подхранваме живото в себе си.
До началото на ХХ век, когато психиатрите освобождавали пациент от клиниката, на документа преди подписа си изписвали инициалите D.C. (Dеo Concedente), което означава “С позволението на Бог” – т.е. ако Господ благоволи да напусне ума на клетника, той ще си върне разума. Могъществото на Бог над човека е метафора за това, че лудостта, която ни обитава, е неизмеримо по-могъща пред скромните бариери на разума ни. И тази другост в нас е нещо, което никога не бива да изпускаме от поглед.
И още за повелите на природата, за лудостта и любовта можете да чуете в забележителната лекция на проф. Умберто Галимберти, философ и психоаналитик, изнесена в рамките на Конференцията “Свобода на психологията”, Болоня, 2015.
За автора: Полина Юлиева е психолог, магистър по клинична социална работа и психоаналитичен психотерапевт