Живея в страх, че ще се случи нещо лошо

Здравейте. На 31 г. съм, имам прекрасна дъщеричка на 9 месеца и любяща половинка, живеем в красив дом, без да имаме финансови проблеми. Моята приказка свършва до тук и благодаря на всички, които ще продължат да четат. Преди 2 месеца загубих майка си (54 г) от рак на гърдата след дълга и изтощителна битка. 3 седмици по-късно си счупих крака и в момента съм в инвалидна количка.

Майка ми беше единствената ми близка, много преживяхме заедно – побоищата на баща ми, който ни напусна преди 17 г, нищетата, която ни задушаваше, смъртта на баба ми и дядо ми. Отношенията с майка ми бяха сложни, замина си, а аз останах с чувството, че по някакъв начин съм виновна, че се е жертвала за мен. Звучи красиво, но не и ако всеки ден ти се е повтаряло, че трябва да си благодарен за съществуването си. Майка ми ме биеше до много късна възраст, използваше кабели, юмруци и тежки обиди и винаги повтаряше колко много пари е вложила в мен, за да постигна положението си в момента. Объркана съм, инвалидната количка ме задушава, живея в страх, че ще се случи нещо лошо отново, пия все повече алкохол и не знам как да се справя.

Отговор на психотерапевта

От психологическа гледна точка е абсолютно закономерно вътрешният кошмар да се развихри с пълна сила, веднъж щом „мъчителите“ напуснат безвъзвратно този свят. Сянката им остава във вас и е невъзможно да я заличите като просто забравите миналото. Страхът ви, че нещо лошо ще се случи е напълно реален, с тази разлика, че опасността идва отвътре, не отвън. Разбираемо е, че отчаяно търсите в алкохола облекчение от този преследващ страх. Да започнете психотерапия е жизненоважно в този момент (в името на вашето бъдеще и на новото ви семейство).